20 години театър в Паталеница

20 години, точно по горещниците, се устремяват към Паталеница да гледат театър ентусиасти от цялата страна - възрастни и деца, театрали, почитатели на Мелпомена и просто любопитни. Шекспировата театрална школа "Петровден" е една от забележителностите на това живо село в полите на Родопите заедно с църквата от XII век "Св. Димитър". Връзката между църквата, театралната школа и училището - ОУ "Константин Величков", е от самото начало и досега. Сама по себе си от векове подобна връзка между църква, училище, театрални игри е сакрална. Преди години Инна Церовска влюби съпруга си - известния театрален режисьор и педагог Христо Церовски, в селото и църквата. И първите представления се играеха в църквата и наоколо й. Училищният двор с шадравана, мостик над него и дърветата наоколо са естественият декор, а чудните паталенски вечери и непринуденият контакт между младите актьори и зрителите създават неповторимата атмосфера на преживяването.
Когато Христо Церовски положи началото на своето уникално дело, представлението се играеше в старинната църква и по улицата между нея и училищния двор. Една изключителна театрална разходка в света на Капулети и Монтеки, на Ромео и Жулиета и на паталенската история и съвремие. В нея участвахме заедно с децата и юношите на Паталеница, някои от тях пораснаха и днес са професионални актьори. Публика в годините бяха бащите и майките, бабите и дядовците, невръстните малчугани, приятели от Пазарджик, Пловдив, София, понякога и чужбина. Костюмите бяха дело на Инна Церовска, мениджър и мотор на школата след ранната смърт на основателя, напоследък се включи и сценографката Теодора Лазарова. Сред първите актьори са учениците на Христо Церовски - Вяра Начева, Александра Михайлова, Таня Йоргова, Гьорги Георгиев-Антика, партнират им актьорите Богдан Казанджиев, Петър Mитев, Благой Бойчев, Мариана Бонева, Севар Иванов, Константин Икономов... паталенските деца Анатолий Ставрев, Самуела-Ивана Церовска, Стоян Додников, някои вече актьори...
И тази година началото бе с "Ромео и Жулиета" на клас на доц. д-р Пенко Господинов от  НАТФИЗ, следва на 13 юли "Венецианският търговец" на режисьора Калин Ангелов. И тази година спектакълът е в сътрудничество с театралното училище в Гилфорд към Университета Съри в Англия, върхът ще бъде в края на месеца - 26 и 27 юли, със "Сън в лятна нощ" на английска режисьорка и представянето на сборник с отзиви и снимки за продукциите на Шекспировата лятна школа "Петровден", изготвен със съдействието на театроведката Светлана Байчинска... През годините са играни и "Укротяване на опърничавата", "Сън в лятна нощ", "Напразни усилия на любовта", "Комедия от грешки", "Перикъл", "Зимна приказка"...
Пътят между училището - ОУ "Константин Величков", и църквата не е дълъг, но когато го изминават в продължение на 20 години много хора, километражът му е вече друг.
Ако днес Христо Церовски беше жив, щеше да бъде щастлив, че една от неговите творчески рожби - театралната школа "Петровден", стана на 20 години и че една от дъщерите му - Самуела-Ивана,  е вече професионална актриса, а другата - Павлина-Калина, е режисьор по монтажа.
След смъртта на Христо Церовски делото му беше поето от Тодор Димитров, активно се включи и актрисата Вяра Начева. После Инна Церовска със съдействието на Тодор Димитров установи връзка с Рекс Дойл и години наред той идваше със свои сътрудници и ученици от училището Гилфорд към университета Съри, Англия. За тези години постановките на Шекспирови пиеси ставаха все повече. Истинска лятна буря ни окъпа по време на представлението "Бурята" през 2014 г. В бурята младите актьори изиграха "Бурята" вихрено, шеметно, искрено, до края. И ние бяхме с тях до края - мокри и щастливи от чудото на съвместното преживяване.
Рекс Дойл не е между живите, неговото място в проекта "Петровден" зае деканът на театралния факултет в Гилфорд скул режисьорът Тревър Роулинс. Пристигаха преподаватели и студенти по актьорско майсторство от театралното училище в Англия, които равностойно участваха в представленията заедно с професионалните актьори и с възпитаниците на Шекспировата школа в селото.
Винаги ми е мъчно, когато по Петровден не успея, не смогна да се окажа в Паталеница и да се наредя в полуокръжността около училищния шадраван, за да съучаствам в чудото "Петровден". Там се случва нещо живо, което не прилича на нищо друго познато. В едно село, едва ли не върху гола поляна, млади хора произнасят думите на  британския гений, тичат и се сражават в името на доброто и любовта, свирят и пеят, предават всячески духа Шекспиров. Този театър напомня  "бедния" театър на Гротовски, отделни практики от движенческия театър, но онова, което го прави уникален, е преди всичко духът на младия телом и духом, на свободния човек. И това събира млади актьори отблизо и далеч заедно именно в тази точка на света по това горещо време. Тях и нас, тяхната публика.
Нищо да не беше сътворил приживе режисьорът Христо Церовски, само лятната Шекспирова школа в Паталеница да беше, и тя е достатъчна, за да го помним много-много години, докато школата и споменът за нея съществуват. Така че Пушкиновото "Я памятник себе воздвиг нерукотворный..." е много на място, когато става дума за Церовски, Паталеница и Шекспировата школа.