Ноам Чомски: САЩ са опасни за света и за себе си
Кеворк Кеворкян разговаря с американския професор
/ брой: 65
- Проф. Чомски, защо смятате, че американските имперски амбиции са опасни дори за САЩ?
- Според стратегията САЩ ще имат право на господство в световен мащаб. Първото изпитание на тази доктрина е навлизането в Ирак - нагло предизвикателство срещу международното мнение, презрително отношение дори към съюзниците на Щатите. И разузнаването, и политическите наблюдатели прогнозираха, че войната в Ирак ще увеличи заплахата от тероризъм в световен мащаб, което се и случи. Беше направена и прогноза за международната изолация на САЩ. Ненавистта към администрацията на САЩ достига безпрецедентни равнища. САЩ губят контакт с елитите в световен мащаб и, разбира се, случилото се в Ирак е признак за невъобразим провал на една военна операция.
- Веднъж казахте, че тероризмът може да се намали, като се престане да му се съдейства? Какво означава това?
- Ами простичко е. Ако една държава участва в терористични действия, общата терористична заплаха нараства. Тя може да намалее, ако страната се оттегли от подобна политика. А САЩ провеждат широкомащабен държавен тероризъм в продължение на десетки години.
- Има ли признаци медиите да се освобождават в някаква степен от контрола?
- Ако медиите предпочитат да подкрепят държавната пропагандна машина, то това си е техен избор, никой не им е опрял дуло в челото. Това е въпрос на съзнателен избор от страна на медиите. Да вземем масираната траурна церемония за Роналд Рейгън. Да се боготвори един лидер е въпрос на свободен избор. Но това не може да отрече факта, че администрацията на Рейгън бе проводник на мащабен държавен тероризъм в Централна Америка, в Южна Африка. Той подкрепяше апартейда, който унищожи милион и половина души по света. Някой да го споменава? Но това е свободен избор, никой не принуждава медиите.
- Сюзън Зонтаг беше казала, че Америка не трябва да бъде само силна. Каква слабост може да си позволи Америка?
- Американската военна сила е слабост на САЩ и нещо особено вредно за американския народ, ако под САЩ разбираме населението, хората. Политиката, довела страната до натрупването на огромен, непогасим дълг, от който страда социалната политика, е в ущърб на народа. Да, облагодетелства се една малка група богати хора. И, според мен, американският екстремизъм, арогантността на лидерите, финансовата подкрепа за тях от икономическата върхушка, всичко това представлява заплаха за САЩ. Самата икономика е в противоречиво състояние. Наскоро един водещ наблюдател я описа така: "Америка харчи, Азия кредитира." Засега Азия е готова да финансира този дълг, но ситуацията е твърде деликатна. И още една сериозна слабост - общественото мнение има твърде слабо влияние върху държавната политика. Когато говорим за други страни в подобно състояние, казваме, че държавата се е провалила. А какво да кажем за САЩ?
- А коя ще бъде следващата след Ирак заплаха за САЩ?
- Ирак не беше източник на заплаха за САЩ. Много беше гнило там, но заплаха нямаше. Ако вземем Кувейт и Иран - държави, пряко пострадали от агресията на Саддам, те го мразеха, презираха, но не се страхуваха от него. Ако операцията в Ирак бе успяла така, както бе планирано от цивилните в Пентагона, досега Щатите сигурно биха нападнали и Сирия, Иран, страните от Андите. Просто провалът в Ирак не че постави точка на този процес, просто го забави. Процесът продължава, но по-заобиколно. Перспективата е твърде мрачна. Президентът се представя за религиозен фанатик, който едва ли не има пряка телефонна връзка с Господ и получава разпореждания от него. Официозни издания пишат, че канцеларията на Белия дом се притеснява, че Буш може да излезе от контрол, че обикаля из кабинетите и говори за божията воля, за мисията, която му е възложил Бог. Бога ми, представете си, този човек може да натисне бутона... Положението е крайно опасно.
- Какво има в сърцевината на бъдещето, според Вас?
- Аз трябва да ви запитам. В края на краищата Вие и аз, ние трябва да определим това.
***
Разговорът е излъчен във "Всяка неделя" на 20 юни 2004 г. - телевизионен мост със студиото на Масачузетския технологически институт, Кеймбридж