18 Ноември 2024понеделник05:49 ч.

Интервю

Проф. Светлозар Елдъров:

Не бива политиците да говорят за история, а историците - за политика

Към дискусиите за Македония трябва да се привлекат компетентни учени, препоръчва известният историк

/ брой: 219

автор:Велиана Христова

visibility 1888

СВЕТЛОЗАР ЕЛДЪРОВ е роден през 1956 г. Завършил е история в СУ, професор, специалист по история на България и Балканите ХIX-ХХ в.: православие и католицизъм, Македонски въпрос, военна история, политическа история. Автор е на около 380 научни публикации. Неотдавна в Централния военен клуб бе представен сборник в чест на 65 години от рождението му и 40 години от началото на неговата научна дейност. Отличен бе с награден знак "За принос към Министерството на отбраната" и с медал "Капитан Петко войвода" на Съюза на тракийските дружества в България. 


 

- Честит юбилей, проф. Елдъров! Как вие лично оценявате собствения си път през историческата наука?

- Благодаря ви! За мен беше голяма чест да получа признание от колеги и институции, с които сме работили през годините за развитието на българската историческа наука и за осъществяването на справедливи национални каузи. Имах уникалния шанс да започна научната си кариера в годината, в която България и българският народ честваха 13 века от началото на българската държавност, при това - в такава престижна научна институция, каквато тогава беше Институтът за военна история при ГЩ на Българската армия. Започнах с научна проблематика, която сега е още по-актуална - Македонския въпрос и националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи. Във всяка от публикациите си съм вложил частица от себе си. Но преди да продължим, ще си позволя аз да Ви задам един въпрос: имате ли намерение да участвате в конкурси за научни степени и академични длъжности, за които да търсите моята подкрепа? Ако отговорът Ви е утвърдителен, тук ще сложим и край на това интервю!

- Предполагам, че намеквате за скандалния случай в Института за балканистика при БАН, когато в края на миналата година телевизионният журналист Горан Благоев, известен с манипулативни предавания, направи несполучлив опит да се домогне до длъжност "доцент" с книга, за която беше обвинен в плагиатство. Уверявам Ви, нямам намерение да правя научна кариера и не търся Вашата подкрепа. Проблемът е, че "случаят Благоев" не е изолиран, хора с такъв морал и с такива средства се опитват да влязат в политиката и във властта, той дори за президент бе кандидат вчера...

- Точно за този случай става въпрос. И, да, права сте, вече не става дума за изолирани случаи, очевидно е, че имаме работа със системен проблем. Благоев брутално прекрачи границите на научната етика и обичайния морал и превърна научната процедура в научна гротеска. По нелеп начин се оказах въвлечен в тази история, затова сега се чувствам длъжен да споделя някои подробности.

Бях гостувал в предаването му в БНТ, той ми подари своя нова книга, приех и поканата да участвам в първото му предаване в Евроком - за българо-македонските отношения. Тогава всъщност научих, че щял да участва в конкурса за доцент в института. Чашата преля, когато десет дни преди заседанието на Научния съвет на Института за балканистика той открито си поиска "да му дам едно рамо". Онемях! Разговорът приключи веднага, но седнах и най-внимателно изчетох книгата на Горан Благоев, прегледах рецензиите и становищата на научното жури. Тогава разбрах, че председателят на журито и ръководител на секцията, в която е обявен конкурсът, е повдигнал обвинения за предполагаемо плагиатство на г-н Благоев. Рецензентът проф. Орлин Събев беше изложил аргументи и факти за своите твърдения. Случаят преля в социалните мрежи, достигна и до по-сериозни медии. По-късно с писмо до Научния съвет проф. Събев разкри и други подробности, свързани с негов сигнал до Комисията по научна етика при МОН, за смяната му като председател на журито и поемането на тази функция лично от директора на института проф. Прешленова и пр. На последното заседание на научното жури се случва нещо рядко срещано в академичните процедури - двама членове на журито променят мнението си и подкрепят кандидатурата на Благоев. С гласуване обвинението в плагиатство е отхвърлено, така г-н Благоев излиза начело сред общо тримата участници в конкурса. По-късно в Научния съвет, който трябваше да се произнесе по случая, изразих мнението си, че става дума не толкова за плагиатство, колкото за компилация, за почти дословно преразказване на цели абзаци и страници от чужди изследвания, за отсъствие на оригинални архивни извори и за наличие на фактологични и концептуални бездни в хабилитационния труд на кандидата, което го лишаваше от научна стойност.

Специално прегледах библиографиите на членовете на журито, нито един от тях по никакъв начин не е заявил научна компетентност по темата! Цялата процедура от начало до край беше опорочена. Затова призовах колегите да гласуват категорично против. И тук вече случаят се превърна в трагикомедия. Протоколът с резултатите от гласуването, на което Благоев бе отхвърлен, още не бе изпратен официално, когато мобилният ми телефон иззвъня и в слушалката прозвуча неговият глас: да му оставя книгата в канцеларията, щом няма научна стойност. Как беше узнал резултата предварително, всички се досещат. Уведомих го в никакъв случай повече да не ме търси. Книгата му я оставих. 

- Извън конкретния казус, очевидно има сериозен проблем в българската наука. Имате ли наблюдения за упадъка на научните титли след закриването на ВАК?

- Затова и разказах така подробно случая, за да се разбере как стават нещата. Бях член на последния състав на Висшата атестационна комисия преди закриването ѝ през 2011 г. През годините съм участвал в различни научни съвети, в десетки процедури за конкурси. Натъквал съм се на какви ли не случаи. Сега безобразия се правят легално и открито! Резултатите са налице, за науката те вече се превръщат в рутина.

Не знам как е в другите клонове на научното познание, но в областта на историческата наука в България от години вилнее истинска пандемия на епигонство, компилаторство и плагиатство. Преди няколко години Съюзът на учените в България организира научна конференция за плагиатството, изнесоха се потресаващи факти, но от това не последва нищо. Миналата година в общото събрание на Македонския научен институт лично и публично разобличих научния му секретар за плагиатство, той си призна и... толкова! Нямаше последствия. Чувам за нескончаеми съдебни дела във връзка с нередности в конкурси за академични длъжности. Навремето мнозина хулеха ВАК и аплодираха нейното ликвидиране, но днес берем горчивите плодове на тази "реформа" и "децентрализация". Категорично смятам, че е време правилата да се променят с нов закон, но това няма как да се случи без политическа воля и без солидарност в научната общност.

- Много сериозен познавач сте на Македонския въпрос. България поддържа позициите си спрямо РС Македония, но като че ли отново топката се прехвърля към комисия, която все зацикля. Никоя комисия не може да промени историческата истина, не се ли търси пак заобиколен път за политическо решение и под външен натиск? Виждате ли възможности за някакъв изход от сегашното положение?

- Отдавна очаквах някой журналист да ми зададе подобен въпрос. Обикновено от историците се искат анализи по актуални политически събития, а политиците и политолозите се изказват по исторически въпроси. Оставам с впечатление, че историците и историческата наука бяха натоварени с нереални свръхочаквания във връзка с взаимоотношенията между двете държави. Чувал съм многократно, че ние сме били виновни за това, че Коридор №8, за който се говори от десетилетия, още не е осъществен. Как историци с по 1200 лева заплата могат да спрат инфраструктурни проекти за стотици милиони е мистерия.

Но за работата на Съвместната комисия няма кой друг да носи отговорност, освен нейните членове. Така че на въпроса ви за резултатите от нейната работа мога да отговоря с една дума - провал. Ако трябва да бъда многословен, ще добавя и още една - пълен провал.

Ще си позволя да направя сравнение с резултатите от сътрудничеството между БАН и МАНУ (Македонската академия на науките и "уметностите", т.е. изкуствата), което се разви между 2013 и 2016 г. То сякаш не получи достатъчно внимание от широката общественост. Тъй като имах възможност да участвам активно в него, пак ще говоря от личен опит.

В края на 2013 г., по инициатива на тогавашните председатели на двете академии - Стефан Воденичаров и Владо Камбовски, в Сандански се проведе среща на над 60 учени от двете страни, от която стартираха 30 проекта в различни клонове на научното познание, включително и два в областта на историята, от които на единия бях ръководител. По тези и другите проекти имаше работни срещи, кръгли маси, научни конференции и накрая бяха публикувани сборници с изследвания. Отделно от това през 2015 г. се състоя първото съвместно честване на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от БАН и МАНУ. Това стана с научна конференция в Битоля на тема "Освободителните борби на Македония от Източната криза до Балканските войни" и поклонение при паметника в местността "Мечкин камен" над Крушево, където през 1903 г. се разиграва едно от най-ожесточените и кръвопролитни сражения по време на въстанието. В конференцията и извън нея се разгаряха дискусии и сблъсъци на различни мнения, но забележителното беше, че това ставаше не само между българските и македонските участници, но и между самите македонски историци. В предговора на сборника с материалите от тази конференция може да се прочете препоръката "да се търсят възможности за преодоляване на възникващи проблеми чрез водене на искрен и конструктивен диалог, в атмосфера на доверие, взаимно разбирателство, симпатия и толерантност". Нищо от това не виждам сега.

В сформираната през 2018 г. смесена експертна комисия не попадна нито един български учен от онези, които през 2013-2016 г. участвахме в сътрудничеството между БАН и МАНУ. От македонска страна обаче в нея намериха място трима такива историци. Учените от двете страни, сред които имаше историци, етнолози, филолози, литератори и др., тогава стигнахме до проблемите на националния ХХ век, а нашите колеги от прословутата комисия три години вече стоят в дълбокото средновековие на Х век!

А за това какви възможности виждам за изход от сегашната стагнация, ще си позволя да препоръчам под една или друга форма - например чрез работни тематични групи - към комисията да бъдат привлечени и други учени, които имат доказана компетентност по проблемите на Македония и Македонския въпрос. Една задълбочена дискусия с членовете на Смесената комисия от българска страна с участниците в сътрудничеството между БАН и МАНУ и други колеги (но не и такива, които се самообявиха за експерти след 1 август 2017 г.), макар твърде закъсняла, пак ще бъде от полза за намиране на достоен изход от създалата се ситуация.

 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ