Гениални ли са наистина октоподите

Наистина ли октоподите са гениални, или техният интелект е плод на човешкото въображение? След като на световното първенство тази година най-голямата атракция стана октоподът Паул, предсказал безпогрешно всички победители в мачовете плюс шампиона Испания, в научните списания и сайтове по света се появиха немалко публикации в търсене на отговора.
В течение на стотици години огромните главоноги мекотели са били част от човешката представа за опасностите на морската бездна - огромни злобни очи, гамадни пипала по палубата на корабите, слузесто гъбесто тяло, наподобяващо страховита медуза. Те са се появили преди около 250 млн. години. Хората им приписват фантастични способности и невъзможни дела, но някои от тях не са плод на човешката фантазия, а наистина съществуват, твърди науката. Главоногите са уникални създания, единствените безгръбначни животни, които са способни на организирани действия. Те имат сложно устроен мозък, защитен под капсула от хрущял, наподобяващ нашия череп. Тези същества имат и сложно поведние, поради което често ги наричат "примати на морето".   
Само при главоногите има толкова сложно око, чиято структура не отстъпва на тази на човешкото. Всъщност те притежават най-големите очи, които съществуват в природата. Диаметърът на окото на гигантския калмар Architeuthis е 40 см., докато окото на най-големия бозайник - синия кит, не надвишава 10-12 см, уточнява руската агенция Мембрана. Бързите си реакции октоподът дължи именно на очите. Полето на зрението му е около 350 градуса. Освен това очите на октопода "говорят" - в тях може да се види радост, страх, гняв. Според статия в сп. "The Journal of Experimental Biology", австралийски учени са установили, че октоподът вижда картината на телевизора, когато тя е с високо разрешение HDTV, но не я вижда, когато е на обичайния телевизионен станадарт. Т.е. стандартът на неговото зрение е много висок.
Но дори сляпото главоного може да възприема светлината с повърхността на кожата си и при това намира храната по миризмата. Октоподите, които спадат към главоногите, възприемат миризмата с цялата повърхност на тялото си, но най-чувствителна е крайната част на пипалата им. Има наблюдения, че понякога дори едно от пипалата им се премества по посока на храната, независимо че в това време животното е сито и не проявява никакъв интерес към нея, твърдят руски учени, цитиръни от РИА "Новости".
Октоподите имат 8 пипала, но всъщност познавачите твърдят, че две от тях са "крака", с които октоподът пълзи, а останалите шест са "ръце" - служат за хващане на храната. Октоподите обожават да пълзят по обли предмети и това помага на рибарите да ги хващат лесно. Октоподът има в тялото си "торбичка с мастило", пълна с органично боядисващо вещество. При опасност той изхвърля струя "мастило" и веднага бяга. Освен това тези мекотели менят цвета на тялото си, дори след смъртта им техните хромозоми продължават да функционират. Известен е случаят със специалиста по подводен лов Джеймс Олдридж, който убил октопод и го сложил върху вестник да го разреже. Мъртвото животно моментално сменило цвета си, станало на черни и бели черти, копирайки текста, върху който било сложено.
Когато октоподът се храни, в действието участват всичките му пипала, докато калмарите например придвижват храната само с някои от пипалата си. При някои гигантски калмари дължината на пипалата достига 12 м, а заедно с тялото общата дължина е 20 м. Такъв калмар би могъл да достигне с пипалата си покрива на 6-етажен панелен блок. По пипалата на откопода има смукала, с които той здраво държи жертвата си - риби, ракообразни, морски мекотели. Въпреки че по принцип са спокойни животни, по-спокойни от калмарите, октоподите също могат да се проявяват като агресивни хищници и да нападат дори животни, които са значително по-големи от тях.  
Ако не съществуваха китовете и делфините - бозайници, които са се появили едва преди 50 млн. години, октоподите биха били най-разумните същества в световния океан. Те са най-интелектуалните от всички видове мекотели. Отдавна е известно, че октоподите се поддават на дресировка, лесно се опитомяват и притежават прекрасна памет. Октоподите живеят обикновено в уединение и избягват себеподобните си. Обикновено не са опасни, бързо схващат и са доброжелателни към стопанина си, когато са във вивариум. Единствено женската, когато пази малките си, може да удари силно с някое от пипалата си, а в слюнката й има отрова, от която подутината не минава почти цял месец.
Австралийски учени установиха, че октоподите могат да си служат с оръдия на труда - например да използват черупката на кокосов орех като броня за прикритие, съобщава пък сп. "Current Biology". За да се придвижат, укрити под "бронята си", октоподите слагат една към друга двете части на черупката, след което приплъзват тялото си под горната. Те могат и да се зариват в пясъка, скрити в тази своеобразна сфера. Някои октоподи дори се наместват в едната половинка на черупката, а с другата се покриват отгоре. Нещо повече, учените наблюдавали как животните създават поток вода, с която очистват черупките от пясъка и тинята. Все пак нервната дейност на октоподите все още не е изучена добре и медийните съобщения, че те имат висш разум, са твърде прибързани, заявяват учените.