Властничеството на женския характер

Боряна Статкова

Една след друга, в бърз ход, се редят за 56 минути, разделени на отделни "глави", говорящи снимки... от репетиции, на римски статуи в Лувъра, от преминалия с голям успех изключително стилен, елегантен, "остър" спектакъл от гости в Берлинската Щатсопера, разказват за своя замисъл, прекрасните изпълнения на българското сопрано Александрина Пендачанска. Диригентът, носител на "Грами", Рене Якобс, "не е изневерил на своята любов към автентичността" и дирижира оркестъра на Академията за старинна музика в Берлин, който свири на старинни инструменти. Режисьорът Венсан Босар, модният ас Кристиян Лакроа - дизайнер на постановката, Йордан Томов - звук, Найо Тицин - продуцент, режисьор, оператор, монтажист, сценарист на документалния филм "Лице в лице с Агрипина". Първата прожекция в залата на Дома на киното събра многобройна публика. "Едно вълнуващо преживяване, в края на което се разбира, че когато става дума за власт, хората не са се променили през последните 2000 г.", споделя Найо Тицин. Мисли, породени от властния характер на Агрипина, или "макиавелистичния принцип на управление все още намира своето приложение" - смятат и участниците във филма.
Много са достойнствата на тази документална творба: динамика в различния "разказ" на кадрите, които е заснел Найо Тицин, много красота, изисканост. Талантливите създатели на спектакъла казват малко известни неща, а и операта "Агрипина" от Хендел е рядко изпълнявана. Може би защото е с времетраене над 4 часа и с много трудни партии за изпълнение, както обяснява Найо Тицин - с над 80 речитатива и с много арии, в които блестят вокалните качества и майсторството на Александрина Пендачанска. И добавя: тя не харесва своята героиня, но трябва да преодолее отношението си, да разбере нейния характер, да бъде убедителна в разкриването му. Оркестърът е от старинни инструменти и свири с разлика от почти 1/2 тон от съвременния музикален строй, но е приятно за певците, защо не го надвикват и могат повече да изработят звука в тиха динамика, разказва Тицин. Изпълнението възхищава с брилянтно звучащия глас на Александрина Пендачанска в ролята на Агрипина, с изчистената, прецизна, с елегантност поднесена партия, като запазва характерния за Хендел вокален стил.
Хендел написва "Агрипина" в ранен период на своето творчество - 1709-1710 г., когато е учил в Рим. Първото изпълнение на операта е във Венеция. Хендел не само бързо е усвоил италианския бароков стил, но и изявява личната си артистична своеобразност. За 300 години досега операта има много малко сценични реализации. В тази творба Хендел демонстрира своя хуманизъм, интереса си към характера на отделните герои, към техните чувства и емоции, които разкрива в музикалните партии. Историята на Агрипина е вълнуваща и актуална и днес с амбициите, постигнати по нечестен начин, със силата и властничеството на женския характер.
Въпросите, които интерпретират Найо Тицин и създателите на постановката, са: "Докъде може да стигне една майка, обсебена от мисълта за власт?", "Има ли непозволени средства в политиката?", "Целта оправдава ли средствата?"... В края на операта Агрипина казва на Клавдий, след като Нерон е император - "Сега вече мога да умра спокойно".
Изкуството е много важен "комуникационен" канал. Още преди векове властимащите са го използвали за влияние, авторитет и въздействие върху хората, казва Найо Тицин. - Изкуство са и всички мраморни бюстове на императори, стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела, на когото е било платено от Ватикана, за да ги нарисува, и т.н. Има и независимо изкуство, което се интересува от други важни теми - човешките взаимоотношения, отбелязва авторът на филма.
Следващата прожекция на "Лице в лице с Агрипина" е днес от 19 ч. в Дома на киното.


Агрипина и Нерон

Дизайнерът Кристиян Лакроа и костюмите, създадени от него
Снимки архив на продукцията