"Елате си узмете шопо"

Знае си работата Нейно Величество кралицата на Великобритания. Уцелила е подходящия човек за посланик на Кралството в България. През втората половина на годината ще поеме посланическите си функции в София 34-годишният Джонатан Алън. Ако се вярва на моя приятел Иво Инджев, че е станал кореспондент на БТА в Бейрут в началото на 80-те на миналия век, защото никой от старите бетеански лъвове не се е натискал за този пост поради гражданската война в Ливан, то и с Джонатан Алън работата намирисва на същото.
Та кой не води някаква война в България - като почнеш от клошаря, който воюва с помияра за огризките от боклукчийската кофа, и свършиш с канонадата със сересетата на вицепремиера Цветанов срещу лекарското съсловие. Кръв на студенти и на световни шампиони се лее по барове и дискотеки, колят се с брадви бащи и синове за бутилка шльокавица. Като при истинска война се мародерства по домове, вили, обори и зеленчукови бахчи, изнасилват се девици и осемдесетгодишни старици.
Навремето с нескрито недоверие беше посрещнат един мой репортаж от Ливан (и аз съм бил там кореспондент малко преди Иво), в който описвах как при съществуващото в страната безвластие можеш да си възвърнеш откраднатата кола срещу определена от рекетьорите сума. Днес единствената реакция, която би предизвикала такъв репортаж, би било недоумение за какво се хаби вестникарска хартия за толкова обичайни неща. Пак тогава, през 1980 г., бях описвал каква мъка е да слаломираш по ливанските улици и пътища, нашарени с кратери от снаряди. Като мил спомен от онова време ми е шофирането днес по софийските улици. В Бейрут поне сняг не падаше, та не буксувах както сега всяка сутрин, за да се измъкна от кварталната си уличка-пързалка.
Та, питам се, кой стар лъв от английското външно ведомство ще си сложи главата в торбата и ще се натисне за посланичество в такава размирна държава? Естествено, че някой новобранец като Джонатан Алън.
Известно колебание буди въпросът защо Форейн офис ни праща за посланик служител, който от 2009 г. насам е шеф на отдела в това ведомство за Източна Африка и Големите езера. Дали някоя склерозирала тиква, но с началнически пост, подобно на нашата Румяна Желева, не е ситуирала родината ни в компанията на Бурунди, Руанда, Конго, Уганда, Кения и Танзания, курирани от отдела на Джонатан Алън? Все пак, нека се надяваме, че бидейки външно ведомство на страна с традиции, Форейн офис просто се е погрижило да осигури и необходимата тясно специализирана подготовка на бъдещия си посланик в България. Ако е така, то на Джонатан няма да му се налага дълъг период на адаптация към българските условия. От редица анкети, проучвания и статистики, оповестени напоследък, стана ясно, че в много сектори на икономическия и обществения живот, като образование, качество на живота, здравеопазване и т.н., ние сме в една компания с такива прогресиращи африкански страни като споменатите, за които е отговарял отделът на Алън. Такова мнение широко се споделя от участниците във форумите, посветени на вестта за назначението му у нас. Ще се ограничим да цитираме един от тях на представилия се като Drake: "Африканският му опит няма да му е излишен. В Африка политиката се води между клановете и племената с цел лично обогатяване, а държавата е само със символично значение".
В официалното изявление във връзка с назначението му Джонатан Алън споделя: "Съпругата ми Лиз и аз сме развълнувани от перспективата да опознаем тази красива страна и да си създадем нови приятелства с българи". Само дано вълненията не им дойдат в повече. Вярно, че за африкановед, който е попадал в бидонвилите на големите градове там, няма да бъде кой знае каква изненада евентуално посещение на "Факултето" или "Столипиново". Населяващите ги индобългари, както колегата д-р Филипов почтително нарича циганите, ще възкресят спомените на мистър Алън за колоритните бордеи на Източна Африка.
От биографичната справка на дипломата става ясно, че в миналото той усилено е изучавал гръцки. Загубено време, трябвало е да учи български, за да може да чете вестници, да гледа телевизия и да общува с българските политици. Впрочем такава задача не е чак толкова трудна, като се има предвид, че в тези институции се използва речник, ненадхвърлящ 300-400 български думи. Колко му е да ги научат с Лиз. Останалите 300-400 Джонатан и Лиз си ги знаят. Нима не биха разбрали от раз заглавието, появило се тези дни в "24 часа": "Матеус ще ъпгрейдва във Виена". Ако с мадам са любители на филмите с главен герой мистър Бийн, който обича от време на време да си бърка в носа, те няма да се шокират и от такива бисери на изискания хумор, какъвто чухме от "Комиците" навръх Нова година: "Не си бъркайте в носа със средния пръст, защото сополите може да се обидят".
Известни затруднения Джонатан ще изпитва на първо време при вникването в мисълта на българския премиер. Да припомним, че цели статии на специалисти езиковеди бяха посветени на трудността да се преведе на някой от световните езици израза му "шменти-капели". Да му мисли преводачката на Лиз, ако трябва на някой коктейл с участието на премиера да й преведе мнението му, че да се дърли човек с министър Цветанов е все едно да се мачка таралеж с гол задник.
Предимство е, че Лиз и Джонатан са млади, не е изключена възможността да им допадне особения колорит на българския политически елит, да се заразят от непосредствената душевност на шопа - все едно боянския или банкинския. И да разберат дълбокия смисъл на вица за английския лорд, който си харесал един шоп и си го отвел в Англия да го научи на добри британски маниери. И как половин година по-късно роднините на шопа получили телеграма от Лондон с текст: "Елате си узмете шопо", подпис "Лордо".
Welcome Your Excellency! (Добре дошли, Ваше Превъзходителство!)