Близо 170 000 българи са със сърдечна недостатъчност

Недостиг на въздух, лесна умора и/или подути глезени. Над 61% от българите в тези признаци разпознават сърдечната недостатъчност, сочат данни от проучване на социологическа агенция "Естат". 

"В България около 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност, а 90 000 са хоспитализациите с тази диагноза. Тревожен факт е повторният прием в рамките на година за 17 на сто от тази пациенти", коментира проф. д-р Пламен Гацов, председател на работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). В света сърдечната недостатъчност е 

причина номер едно за прием в болница

на хора над 65 години. Заболяването е съпроводено от други и се установява при над 40% от пациентите с хронична бъбречна болест, при 20 до 40% от хората с диабет. Според специалисти болестта е толкова животозастрашаваща, колкото и ракът на простатата и на пикочния межур при мъжете и ракът на гърдата при жените. 

Хората с исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност, казва председателят на УС на ДКБ доц. д-р Мария Токмакова. Тя пояснява, че това е състояние, при което 

сърцето не може да изтласква достатъчно кръв

за да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причината е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Затова и някои от най-разпространените симптоми на заболяването са задух, отоци по краката и умора, както и изразени шийни вени, хрипове в белия дроб и периферни отоци.

За установяване на болестта се използват различни методи, но най-утвърденият е ехокардиографията. Тя може да покаже потенциалните причини за болестта, като преживян инфаркт или клапна сърдечна болест, и е основен метод за проследяване на тези пациенти.