БСП-София тръгна... нанякъде

Кристиан Вигенин

С известно колебание подходих към този коментар - една първа и може би малко емоционална оценка за отчетната конференция на БСП. Не заради друго, а защото съм от хората, които нито саботират, нито подлагат публично на съмнение вече взети решения - те трябва да се изпълняват, защото само така един обществен организъм може да просъществува. От друга страна, сме в период на дискусия за това каква трябва да бъде БСП, за да печели доверие. На конференцията на БСП в София се чуха много констатации, по-малко идеи, а с подхода и решенията си показахме, че твърде малко сме разбрали и никак не сме се променили.
Аз смятам, че нашият основен проблем е невъзможността да установим връзка с гражданите, да ги убедим, че чуваме техния глас и отстояваме техните интереси. Също толкова важен проблем е, че ръководството на партията - на различни равнища, включително в София, загуби връзка с редовите социалисти. И вероятно най-неприятно е разминаването между принципи, думи и дела. Само разрешаването на този проблем ще ни върне отново в играта - всичко друго ще е като да поливаш изсъхнало дърво.
Оставям настрана въпроса за, меко казано, противоречивото поведение на част от ръководството на Градския съвет и на неговия председател - нужна е промяна в партията, но в БСП-София нищо не се променя; Овчаров, по собствените му думи, е изхабено лице и трябва да си ходи, обаче не си отива, защото и другите изхабени лица не си отиват; искаме национална отчетно-изборна кампания и нов лидер на БСП, но БСП-София, която е в пълното си право да проведе по свое решение нов избор в София, не смята това за нужно за себе си; иска състезание на платформи между кандидатите и общопартийно гласуване за лидер на партията, а не смята за нужно да попита членовете на БСП-София кой да е кандидатът за кмет и с каква платформа ще се яви.
Преди половин година повярвах на Овчаров, че е готов с личен пример да покаже как се прави промяна и че тази промяна ще даде резултат - "отпушването" на организацията в София можеше да стане онзи стимул, който да се пренесе и по хоризонтала, и по вертикала. Нищо такова не се случи. Вече не вярвам, че ще се случи. А ако се случи - вече не вярвам, че ще доведе до промяна. Защото онзи характерен стил на надменност и усещане за незаменимост се е вкоренил твърде дълбоко в политическите рефлекси.
Градската конференция извън всякакъв политически контекст, без никаква дискусия по бъдещата политика или платформа, само с повърхностни обсъждания в малка част от организациите по конкретната кандидатура, преди приемането на принципите и критериите за издигане на кандидатури за местните избори през 2011 г. от Националния съвет, реши да номинира кандидата си за кмет.
Опитах се да обясня, че начинът на номиниране понякога е по-важен от самата кандидатура, че точно процесът на номиниране трябва да увлече хората - и членовете, и симпатизантите, и гражданите, че трябва да има дискусия по платформата на кандидата или поне по неговите основни послания, че налагане на кандидатура по такъв начин не е от полза за никого. Почти в прав текст и по стар обичай бях обвинен, че се опитвам да проваля кандидатурата на Георги Кадиев с отлагането на окончателното решение. Всъщност напротив - предложението, което направих, щеше да доведе до същата номинация, но тя щеше да има много по-широка легитимност и щеше да влезе с летящ старт в кампанията си. Да не говорим пък, че да започнеш да обикаляш по пистата много преди началото на състезанието в никакъв случай не гарантира, че ще стигнеш пръв.
Пожелавам успех на Георги и ще направя всичко, което зависи от мен, за да спечели. Първо, защото вярвам, че би бил добър кмет, и второ - защото така е решила БСП, включително с моя глас. И ако спечели, ще се извиня публично на Румен Овчаров, че не съм разбрал гениалния му замисъл за това хвърляне в другата крайност - след като години наред номинираме кмет в 12 без 5, този път да го направим година и половина по-рано(?!)... и да поставим пред свършен факт новото ръководство на Градската организация, което очакваме да бъде избрано следващата пролет, според собствените ни решения да искаме пълен отчетно-изборен цикъл. Ще споделя също, че ме учуди едно малко на пръв поглед, но съществено разминаване във версиите - според Овчаров кандидатурата на Кадиев за кмет означава, че той няма да е кандидат за председател на БСП; според Кадиев изобщо не означава това. Както и да е, скоро ще разберем.
Един мой преподавател по социология казваше, че във всяка книга има една фраза, която обобщава всичко. От немалкия ми партиен опит вече мога да кажа, че е така и с партийните конференции и конгреси. И в тази имаше една такава, която обобщава неосъзнатия политически цинизъм, до който може да доведе несменяемостта.
Дългогодишен зам.-председател на Градския съвет заяви небрежно от трибуната, че няма смисъл да питаме всички членове на БСП по кандидатурата за кмет, защото структурата на членския състав не отговаря на тази на избирателите, разбирай - членовете на партията няма да излъчат подходящата кандидатура, защото са твърде възрастни.
Без коментар, както се казва.