А чуват ли ни думата?
/ брой: 120
Валентин ГЕОРГИЕВ
Да отпадне правото на вето, да се премахне изискването за единодушие при вземането на външнополитически решения в ЕС - това предлага шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. А конкретният повод, макар и неспоменат директно, е "препъникамъкът" България, който, поне засега, обърква сметките на Брюксел (и Вашингтон) по отношение на Северна Македония.
Безсмислено е да се изтъкват и повтарят каквито и да било аргументи защо се стигна до задънена улица по този важен за страната ни казус. Тях това не ги интересува. Но не е без значение за нас, пък и за останалите по-малки държави в ЕС фриволната лекота, с която Фон дер Лайен нарежда и се разпорежда. Предложението й се явява неоспорим довод на цяла група по-малки източноевропейски страни да се ориентират към "прозорец" от възможности за търсене на алтернативен геополитически избор. Дори и да не го искат.
Или може би никой не забелязва как лека-полека ЕС се превръща в диктатура? Как "центърът" си присвоява непрекъснато нови правомощия, каквито отделните страни не са подписвали при присъединяването си. Taя мания решенията да се спускат "отгоре" от някакво просветлено ядро към периферията знаем от историята как свършва.
На какви ли не глупости и щуротии на евробюрократите станахме свидетели през годините, коя от коя по-екзотични и в ущърб на европейските граждани. Забрани, рестрикции, ограничения.
По едно време им пречеха кривите краставици, домашната ракия, шкембе чорбата и прахосмукачките над 1600 вата. После на "мода" стана грижата за... правата на животните и въведоха изисквания за отглеждане на "щастливи кокошки и прасета". Ех, ако така се грижеха и за щастието на хората, както за кокошото... Например, да въведат задължителни стандарти в здравеопазването, образованието и заплащането на труда в ЕС. Но какво се размечтах и аз като някаква несвободна кокошка!
Да се върнем на новата идея за отпадане на ветото. Хубаво би било някой да обясни на Фон дер Лайен, че това, което предлага, е промяна на Лисабонския договор и на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), което става с единодушие на държавите членки (а в някои от тях и с референдум).
Но ако в Брюксел решат да погазят и тези правила, нека направо спуснат директива Германия и Франция да решават вместо всички останали. Защото това е скритият замисъл. Тежестта на техните гласове прави "дребните риби" безгласен фон, което няма нищо общо с приказките за демократични принципи, равнопоставеност и всякакви други напудрени постулати, които ги има вече само на хартия.
Още ли вярваме, че се присъединихме към съюз, в който думата ни се чува и има някакво значение?