Няколко думи
Смущение
/ брой: 5
Преди няколко дни мнозинството в парламентарната бюджетна комисия отхвърли предложението нулевата ставка на ДДС върху хляба и брашното да продължи да се прилага още една година. Чуха се различни аргументи против предложението, като някои въобще не бяха сюрприз.
Не предизвика учудване позицията на финансовата министърка Людмила Петкова, на която й гори под крачетата не само заради франкенщайнския бюджет, който съши, а и защото го е закъсала с приходите, та разчита връщането на 20-процентната ставка да донесе в хазната още около 90-100 млн. лв.
Не беше изненадваща и гледната точка на представителите на бизнеса, че всички сектори трябва да се облагат пропорционално и не трябва да се прави социална политика чрез данъци. Макар че същите тези мастити работодатели, докато броят трохите на бедните, не спират да се борят за стотиците милиони левове, с които държавата ги подпомага за скъпия ток. Именно заради високите цени се оказва, че в последните месеци на практика държавата плаща почти половината от сметките им. Борят се това да продължи и през тази година. И те имат своите аргументи, затова на 15 януари щели да протестират, и то заедно със синдикатите.
И като споменахме синдикатите - да си дойдем на думата. Тяхната позиция буквално ме хвърли в смущение. Отдавна президентът на КНСБ Пламен Димитров заявява, че синдикатът подкрепя намаляване на ДДС ставката, но по време на заседанието обяви, че е противник да остане нулевият ДДС за хляба! Оказва се, че призованите по закон да защитават хората на наемния труд са против нещо, което пряко би се отразило положително върху техните кесии. Като аргумент той поднесе информацията, че експерти на КНСБ провеждали ежемесечни наблюдения върху цената на хляба в 35 града при въвеждането на нулевата ставка и установили, че намалението на цената е било с 5-6 на сто, и то само на някои видове хляб за период от няколко месеца.
Европейският съюз разрешава да има диференцирани ставки на ДДС. И не само разрешава, препоръчва, той апелира за определени групи стоки ставките на косвения данък да са по-ниски, а за най-чувствителните, сред които са и храните от първа необходимост, дори да са нулеви.
Разбирам логиката на синдикалния лидер, че фирмите не само се опитват, но и на родна почва успяват да се възползват от подобни фискални преференции, но тези кривини трябва ли да се изправят чрез премахване на нулевата ставка? На принципа "няма човек - няма проблем". А какво правят контролните органи? НАП, Сметната палата, икономическа полиция защо не си вършат работата? Ако има законови пропуски, защо законодателят не е разрешил тези проблеми?
Родната данъчна администрация от десетилетия реве срещу диференцираните ставки - че изисквали по-голям човешки капацитет, че по-трудно се изчислявали, че... слънцето изгрява от изток. Извинете, но как това го смятат без проблеми в другите държави, където има много повече и при това на най-различни нива диференцирани ставки на ДДС? Когато не искаш да свършиш нещо, винаги се намира начин как да не стане. А в чия полза е това?
Иначе за пояснение - нулевата ставка е само за най-потребяваните видове хляб, които отиват на трапезата на по-бедните българи, идеята е именно те да бъдат подпомогнати.