ВОДАТА

Бай Манчо му викат, а името му е Замфир Манчев, най-добрият приятел на водата. Той цял живот хваща води и ги дарява на хората в чучур или чешма. С него ме запознаха в Смолян Тодор Згуров и Мария Димитрова, те правят списание за полезни знания, нарича се "Ключ". Какво по-полезно от това да намериш ключа за водата, та затуй бай Манчо е чест гост на списанието, което пък любопитства да предаде на читателите си всичко, което знае самоукият майстор. Ловецът на води е роден в с. Кокорово, близо до Смолян, има пет деца, много внуци и пет правнуци. Сега живее във вила над областния град, всеки ден слиза пешком до долу, после бие пътя нагоре, никак не се жали. То ходенето за родопчанина е начин на живот, колко му е да крачне от една барчина до друга, от едно село до друго. А за такъв природен човек като бай Манчо, който е обиграл планината да "души" къде под земята е скрита вода, пък е и отличен познавач на всичко лековито, което расте в планината. Та и умее да прави какви ли не церове.
Мнозина са го виждали с багети (месингови пръчки) в ръцете да обикаля по ливадите като да свещенодейства. Ще го заварите някъде в планината да копае. Не го оприличавайте на иманяр, който търси с металотърсач древни монети или златни накити и рови могилите да открие съкровища. Той не е последовател на поп Мартин. Неговото "иманярство" е благородно. Бай Манчо е хванал към 350 води, той дори отделя от пенсийката си за цимент и тръби, а когато някой му поръча да намери извори или да докара вода, не се пазари, всичко що му дадат, отива за изграждането на чешмата. Той казва: "Моите чешми са повечето "рошави", нямам сила да ги зидам големи, защото това иска цимент и железа, а аз нямам средства. Но хаир ще види и друг, ако доизгради "рошавата чешма", ако я доизкусури по-голяма и по-хубава."
 Според бай Манчо най-важното е да хванеш "майката" на водата, а когато той я улови, дава й сто години гаранция. Целта е "майката" да се изкопае стабилно, да се пречисти, до нея да има син камък, бял камък или "живачен" - твърд и блестящ. Тези камъни са чисти, не отделят мръсотии и лошавина няма в тях. Да прибере "майката" в каптаж бай Манчо копае на ръка - бавно и внимателно. Преценява дали да извади всеки камък, дали да го остави,защото водата сама си търси път и може да го намери под камъка и да се изгуби. През цялото време се вслушва в гласа на водата. Като я хване, я глинира, след това нарежда баластра, прави нещо като дюшеме от глина и камъни, набива го с дървена "сбивка" и чак тогава циментира. Хващачът на води вярва митично, че в това има тайнство: "Аз усещам водата - говори ми, направлява ме, казва ми какво да правя. Водата иска работа на ръка - не ще машини, не ще бомби. С нея трябва бавно, постепенно и внимателно да се сближаваш." И още: Водата не ще говорене и празни приказки, а като имаш втори човек, с когото работиш, с ръцете трябва да му показваш. Можеш да си говориш наум, молитва да прошепнеш или дувичка (мохамеданска молитва), ама те всички са еднакви. Нас Господ не ни дели, а ние хората се делим. Водата не търпи караници, разфучава се. Познава се водата - "шен" ли е. Ако седи мъртва - нито бистра, нито мътна, значи не е доволна и иска нещо. Тогава я изчаквам три дни. Когато водата е окахърена, чакам да се избистри.
Най-трудна за хващане била тъмната, тежката вода. Тежка била и за пиене. Ако не успеел да се погоди с нея, бай Манчо я оставял до 40-ия ден и ако я види на сън, значи ще я хване. Казва, че често сънува води и след такъв сън тръгва да търси  и копае.  
Има народно поверие, че вода без сайбия не бива. Всеки извор, всеки кладенец, всеки врис се владее от някоя одухотворена стихия - било то хали, лами, змейове или русалки, самодиви, юди. Сигурно знае това майсторът Манчо, та има железен принцип: Какво живо видиш във водата, не го убивай - жаба, муха или бръмбар, може да е преобразеният стопан, защо да го сърди.
И като ви потопих до гушата във вода, да ви разкрия още няколко съкровения на Замфир Манчев: Най-вкусна е буковата вода, генгерьовата също. Птичките, тези невинни твари, познават най-добре водата, наблюдавал съм с часове - гмуркат се, отърсват се, пийнат си... и всеки ден има птички на едно и също място. Защото има бистра и пивка вода, черна и залежела, има и минерална вода. Добре е да пиеш вода от извора, там е най-вкусна и най-полезна. Бакърът, който е калайдисан, я пази до 40 дни, така е и със стъклото. На Гергьовден и Еньовден водата е лековита. Най-добре е тези дни да си умием лицето с росата, да вкусим вода от три извора, от три "майки" да пийнем.
 Водата е животът, а такива като бай Манчо даряват живот. Да бъдат благословени!