Оптимистичен песимизъм...

На юг от нас съседите ликуват. Е, поне малко по-голяма част от половината от тези, които са гласували. Ликуват, защото едно от най-сериозните предизвикателства пред гръцкото общество през последните месеци - формиране на правителство на националното спасение, се оказа възможният механизъм, който да извлече страната от бездънното тресавище на реалния банкрут. С многото си лица този банкрут (политически, икономически, социален, финансов, нравствен и прочие подобни определения) стана реален факт в ежедневието на красивата и примамлива доскоро Гърция. Странното е обаче, че политическата алхимия между десетилетно враждуващите, и то сериозно, помежду си лидиращи политически партии отдясно и отляво ("Нова демокрация" и ПАСОК) успя да създаде илюзорното усещане, че е създадена нова политическа сплав, която ще спаси страната...
Политическа, политика... Думи, думи, думи! Не говорим обаче за сплави, особено политически. Защото не е логично да не си припомним все пак, че именно тези вакло управляващи доскоро един след друг алхимици, уповавани от искрящите примамки и жалони към светли бъднини, всъщност сринаха Гърция.
В следващите няколко дни гърците ще започнат кой рано, кой по-рано сутрин, да се будят с натрапчивото усещане, че вече се е наложило да се вживяват в ролята на просяци. Европа, която облегчено си въздъхна вчера, от този момент ще започне не само да подпитва, но и да изисква тотална реализация на 77-те реформи, които са нужни Гърция да проведе в екстремален порядък, за да получи следващия транш от международна помощ, от който се нуждае, за да не остане без пари през следващия месец. Факт е, че още до края на юни гръцката държава ще има нужда да набере милиарди евро, за да може да изплати пенсии и заплати, като най-късно през август международните кредитори ще искат Гърция да обслужи дълга си. Някои сигурно се надяват, че това ще се случи в пълен обем. Звучи малко оптимистично, но всъщност май звучи песимистично. Дори много.
Европа, ЕС, еврозоната, международните кредитни институции, всички те вкупом, но и поотделно, започнаха да подхвърлят, че са си отдъхнали и един през друг продължиха не от вчера и не до вчера усилията да не личи, че са ужасно притеснени от гръцката ситуация. Защото, както се знае, наред е Испания, въпреки наложения официално умаловажителен тон. Предчувствието им за разрастващата се епидемиологична финансова обстановка може и да се окаже вярно. Може, в случай, че Европа остане единна и последователна. Но сирени, биещи отбой, звучат от различни географски ъгълчета на Стария континент и звукът им се чува все по ясно и насочващо. Ако на това му викат оптимизъм?...
Няма съмнение, че ще се търсят и други пътища за всеобщото европейско спасение. Нека не сме песимисти. В Брюксел знаят 2 и 200. Ако досега са разиграли, пробвали и приложили стотина варианта, това значи, че остават още поне толкова потенциални възможности ЕС да продължи напред. Нека сме оптимисти с независим, но съпричастен поглед. Както беше казал навремето някакъв политически мъдрец, с нашия независим поглед все осъзнаваме, че от нас нищо и никога не е зависило. В Гърция рестрикциите продължават, а улиците още тия дни със сигурност ще се напълнят отново...