Закони за милиони

На 1 юни Народното събрание прие дълго отлагания, твърде спорен и откровено лобистки Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП). След гласуването му, за разлика от поправките в Закона за горите, нямаше протести и набити. Което не означава, че ЗПЧП е по-малко спорен. Управляващите за пореден път лъжат - уж се съобразяват с претенциите на природозащитниците, като президентът налага вето на Закона за горите, а в същото време две седмици по-рано са решили с друг закон (ЗПЧП) по-важните промени, с които предстои големият грабеж на държавна и общинска собственост - спортни съоръжения (стадиони, зали, басейни и др.), зелени площи (паркове, градинки и др.), здравни заведения и т.н. ЗПЧП не защитава обществения интерес, тъй като не са регламентирани ясни и прозрачни процедури и условия, на които ще трябва да отговарят проектите за публично-частно партньорство, преди да се сключат договорите.
Приемането на нов ЗПЧП по принцип следва да се приветства, независимо че част от въпросите, които той разглежда, се визират в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. В развитите страни от ЕС партньорството между корпоративните, неправителствените и публичните субекти е ключова и най-отличителна черта в провеждането на политиката за икономически просперитет.
В ЕС публично-частното партньорство (ПЧП) е въведено през 1988 г. като фундаментален принцип за усвояване на структурните фондове на общността, основно преработен през 1993 г. За него е характерно тясно сътрудничество със съответните институции на национално и международно ниво. Ключови фигури в осъществяването му са националните, регионалните и местните власти. Съвместната дейност между публичния и частния сектор следва да е основана на взаимен интерес и експертни умения на партньорите за постигане на определени обществени потребности, при подходящо разпределение на средствата, рисковете и ползите. Проблемът е доколко ПЧП е икономически приемливо и обосновано като практика и политика от гледище на частния и на публичния интерес. Какви критерии са от значение за адекватното съчетаване на частните с публичните интереси, на пазарните механизми с държавното регулиране?

Липса на прозрачност

Приетият ЗПЧП не предоставя нито на публичните субекти, нито на частните ясни и прозрачни процедури. Дълго време у нас нямаше нормативна уредба, която да накара кметове на общини, респективно ОбС, както и отделни представители на изпълнителната власт, да отказват значими проекти по линия на ПЧП поради нежелание от по-голяма прозрачност при изпълнението им. По-удобно бе да работят с бюджетни пари при липса на частен стопански субект или субект от гражданското общество за партньор, който да е и коректив за качественото и по-евтино изпълнение. Голяма част от конкурсите за обществени поръчки и концесии са нагласени за определен кандидат, близък до ГЕРБ, както е в прословутата поръчка на СО за внос на трамвайни мотриси от Хърватска.
Независимо от многобройните поправки в парламентарните комисии, извършени под давлението най-вече на депутатите от КБ, в крайна сметка ЗПЧП не е напълно съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителен критерий в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, обществена поръчка или концесия. Спорен момент в закона е неясният избор на частния партньор. Не са предвидени по-детайлни и ясни критерии, за да не се създават предпоставки за заобикаляне на правилата.
Вместо да се укрепи административният капацитет на Агенцията за обществени поръчки, на МФ се възлагат нови несвойствени функции да води и поддържа публичен регистър на ПЧП, до който има свободен и безплатен достъп чрез интернет. Регламентирано е регистърът да съдържа: Националната програма за публично-частно партньорство и Оперативния план за всеки програмен период; общинските проекти за ПЧП и проектите за ПЧП на общинските публичноправни организации, включени в програмите за реализация на общинските планове за развитие; решенията за откриване на процедурите за определяне на частен партньор; обявленията за провеждане на процедура за определяне на частен партньор; решенията за определяне на частен партньор; финансово-икономическите анализи; сключените договори за ПЧП без данните, представляващи търговска или техническа тайна; отчета на министъра на финансите относно изпълнението на Националната програма за ПЧП и Оперативния план, и годишните отчети на публичните партньори за изпълнението на договорите за ПЧП; информация за изпълнението на договорите за ПЧП на публичноправните организации; допълнителните споразумения за изменения или допълнения на сключените договори за ПЧП; договорите за продължаване на договорите за ПЧП с правоприемник; решенията за прекратяване на договорите за ПЧП, както и друга информация, определена с правилника за прилагане на закона. Предвидено е документите, договорите и допълнителните споразумения да се въвеждат по електронен път в регистъра в 14-дневен срок от тяхното приемане или влизане в сила. Твърде спорно е наличието на Националната програма за ПЧП, която следва да бъде приета до 30 юни 2013 г., т.е. до края на мандата на това правителство. Не е ясно какво ще се случи и кой ще е отговорен, ако тя не е готова дотогава. Несвойсвена е тази свръхцентрализация на дейности и функции в МФ. Неговите служители, вместо да събират приходите от данъци, акцизи, мита и такси, и да се борят с контрабандата, ще водят поредния регисгър. Едва ли от това ще има позитивна полза за фиска. Симеон Дянков вероятно вече се чувства принципал, освен на по-голямата част от държавната собственост у нас, и на публично-частните партньорства (особено на бъдещите, което е доказателство, че ГЕРБ се опитва да овладее, ако не цялата, то по-голямата част от бизнеса и особено този, който е зависим от обществените поръчки, а занапред - и от публично-частните партньорства). Това е в противоречие с основните принципи на пазарната икономика, но за правителството това е без значение, тъй като твърде често ги нарушава.

Подводни камъни

Срещу основни постановки в ЗПЧП се обяви и Националното сдружение на общините, което от няколко месеца се ръководи от представител на ГЕРБ - кметът на Пазарджик Тодор Попов. По думите на кмета на Добрич Детелина Николова, която също е от управляващата партия, основната философия на закона е, че при ПЧП на частния партньор не се предоставя собственост, а само услуги. УС на НСОРБ смята, че трябва да се прецизира подходът при определяне на дейностите, при които може да се предоставят публично-частни услуги, но в крайна сметка това становище не бе уважено от законодателите. В окончателния текст не е прецизирана дефиницията на "дейности от обществен интерес". Против волята на НСОРБ е въведеният със ЗПЧП съгласувателен режим с министъра на финансите. Така се ограничават конституционните права на ОбС да управляват общинските услуги. И от сдружението на общините препоръчаха вместо МФ, централен орган с координиращи функции за изпълнение на ПЧП да бъде Агенцията за обществени поръчки, а програмите за публично-частно партньорство да влязат в общинските планове за развитие.
"Подводни камъни" в ЗПЧП фиксира и БТПП. Опозицията също предупреди за евентуалните неблагоприятни последици от прилагането на закона. Депутатите съзряха лобистки интереси и посочиха, че ЗПЧП пряко ще обслужи няколко бизнес кръгове, в т.ч. концесионера на ски зоната в Банско "Юлен", собственичката на по-голямата част от курорта Пампорово - Цветелина Бориславова, и т.н. Заради тях бяха и промените в Закона за горите, на които президентът наложи вето.
Екоминистърът Нона Караджова обяви неотдавна, че концесионерът на ски съоръженията в Банско е излязъл от определената по договор площ за застрояване на писти, което се оспорва от "Юлен". Вече няколко месеца дружеството, държавни екоексперти и общината правят допълнителни проверки дали е надхвърлена площта на концесията, което прави съоръженията незаконни. В крайна сметка Караджова отбеляза, че концесионният договор не предвижда санкции при подобни нарушения и по-добре е да се направят законови поправки, за да може поне държавата да прибира по-голяма концесионна такса. Което е безпрецедентен реверанс от високопоставен представител на изпълнителната власт.

Държавни пари за частни нужди

Президентите на най-богатите ни футболни клубове чакаха с нетърпение ЗПЧП, за да могат да получат стадионите, на които играят техните отбори, почти без пари. Според тях това бе единственият начин да придобият спортните бази, строени с парите на българския данъкоплатец, наготово. За това намекна областният управител на София Данаил Кирилов в началото на декември м.г. на съвместна пресконференция с президента на ФК "Локомотив" София, Николай Гигов. На тази пресконференция Гигов съобщи, че президентите на четирите столични футболни клуба в "А" група са поискали от премиера, вместо да се строи нов национален стадион, парите да се дадат за ремонт на базите на Левски, ЦСКА, Локомотив и Славия. Това, меко казано, изнудване на изпълнителната власт не е изненада, тъй като са налице прецеденти с предоставяне на държавни пари на закъсали футболни отбори, собственост на частни лица. На практика по нареждане на премиера Футболен клуб "Берое" се национализира и се предостави на държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която покри дълговете му, а на Футболен клуб "Ботев Пловдив" се "наляха" 1 млн. лв. държавни пари за ремонтиране на стадиона му в центъра на Пловдив.
Как ще проработи новият ЗПЧП тепърва ще видим. Не е трудно да се предвиди, че ако КС не отмени някои спорни текстове, предстоят съдебни саги между публичните и частните партньори. От тях ще пострадат потребителите на услугите - българските граждани. Но управляващите малко ги е грижа за това. Те мислят какви трикове да извадят като фокусник от ръкавите си, за да оцелеят.

*Авторът е член на УС на БТПП