СЛЕДПРАЗНИЧНО

Преди 1 май чух от телевизора, че изразът "празник на труда" бил оксиморон, нещо като "дървено желязо". И при най-малката задявка с Първи май се чувствам длъжен да напомня, че празникът не е заченат нито в Русия, нито е комунистически, а е роден на 1 май 1886 г. в Чикаго, Балтимор и Ню Йорк в окървавените стачки на американските работници, излезли на улиците с искания за осемчасов работен ден. Повтарям това заради ония, които зловредно или от невежество дрънкат, че на 1 май през Соца са ни подкарвали като говеда на комунистически сборища, за да им река, че празникът си беше празник - пролетен, слънчев, истински, с цветя и песни, със срещи с приятели. И с агнешко на трапезата.
Години наред след 1890 г., когато започват честванията на всемирния празник на работничеството и в България, все този лозунг "8 часа работен ден" е главният в манифестациите. Но като си помисли човек, 124 години оттогава пак има работници, най-вече шивачки, които работят по 10-12 часа дневно и получават по-малко от минималната работна заплата, която сега е 340 лева. Така е - онова "озъбено свирепо куче" се завърна. Почти ме зашемети националното изследване за условията на труд, според което 43 на сто от работещите българи смятат, че работата вреди на здравето им. Трудът им донася стрес, умора, мускулни болки, главоболие, поражения в зрението и какво ли не още. Ако "в този ред на мисли" напиша, че едно друго вече световно изследване ни нарежда в челото на мързеливите народи, няма да е честно. Написах го, без да съм убеден, че мързеломерите са точни, но знам, че ще огорча тия 43 процента недоволни, много от които работят при ужасни условия, плащат им мизерно, а дори ги завличат, като ги оставят месеци наред без плата за труда им. Нашата страна е в топ-3 на ЕС по работещи бедни - близо 600 000 души са нископлатените, сиреч получават под 67% от средната заплата, което е 541 лв. Слави се държавата ни с последното място в ЕС както по доходи, така и по равнище на заплащане на труда.
"Работата разболява 43% от българите", а липсата на работа разболява останалите 57%" - чета в социалната мрежа. За съжаление и сега в 10 области на страната безработицата продължава да расте. Всеки четвърти във Видинско и Врачанско е без препитание. Ако им напомняме Вазовите думи "Да работим! Тази славна дума/нека екне кат камбанен звън...", няма да ги утешим. Но как да върнем пазара на труда?
Кой ли не е развявал знамето на 1 май. Богдан Филов през 1943 г. го обяви за празник на националния труд, честван не само от работниците, но и от работодателите, чиито интереси трябва да се обединят. Оня ден прочетох нещо, казано от Георги Карауланов: "Има един вечен спор дали кокошката, или яйцето е първо. Въпросът за първенството между труда и капитала обаче отдавна е решен. Трудът ражда капитала. Но в обществото трудът не е оценен по достойнство. Оценява се капиталът, а тези, които го творят, са пренебрегнати." Трудът на българина е недооценен. Средната месечна заплата е 808 лева, а трябва да бъде 1520 лева, ако се спази съотношението, което имаме по БВП спрямо средноевропейския, т.нар. "стандарт на покупателната способност". Той е 47 на сто от средноевропейското равнище, а средната ни заплата е 25 процента от средната в ЕС. Така твърдят синдикалистите. Като бял ден е ясно, че капиталът мами труда. У нас най-много. 
 Гергьовден е празник на овчарите и те празнуваха, и заслужено, макар да е малко тъжно, че овцете у нас са 1.2 млн., докато през 1989 г. бяха повече от 10 милиона. И българската армия празнува с парад, и заслужено, макар че сега цялата тя може да се съберe на стадион "Васил Левски". Министър Ангел Найденов ще ни обясни, че не е важно количеството, а бойната способност, но нашите глави не са уврели още. Тия дни пак чухме искания за повече НАТО - на главнокомандващия, а на Соломон Паси му се ще да имаме и ядрено оръжие. Всичко Мара втасала... Какво ни донесе НАТО за десет години? Участия във военни мисии, естествено в угода другиму, и ковчези...
 В Одеса през тия дни стана нещо чудовищно - хора бяха изгорени живи в предизвикан пожар, а други убити и ранени от ултраси и щурмоваци от "Десния сектор" при опит да се измъкнат от огъня. Украйна вече е в гражданска война, киевската нелегитимна власт изпрати армия срещу народа си. Пред скоба на тия събития са 5-те милиарда долара, които САЩ зад кулисите, тайно наляха на Майдана, на неонацистите от "Десния сектор" и на новите бандеровци и с тях бе извършен преврат. САЩ не можа да унижи Русия, която пък си взе Крим, но си "спечели" икономически санкции, чийто ефект още не ясен. Какво ли още я чака горката Украйна?!
Тъжно ми е. Толкова непразнични мисли за празниците!