Живи и мъртви заедно преди 8000 години

Доскоро не си представях колко много може да разкаже археологическото проучване на едно праисторическо селище за живота на древните. Праисторията по принцип не е така атрактивна за страничния наблюдател - няма злата, крепости, гробници, съкровища. Но който посети разкопките насред столичния квартал "Слатина" и чуе разказа на ръководителя на проучването чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН, ще "види" наяве как са живели първите хора, дошли в Европа и заселили се именно на това място. 

Активното строителство в София, което често вдига хората на протест, за археолозите е благодатно. Защото, преди да се строи каквото и да било, инвеститорът е длъжен да осигури археологическо проучване на терена. И това лято заради строежа на нова сграда на метри от бул. "Шипченски проход" са започнали разкопки на мястото. От 1985 г. екипът на проф. Николов проучва обширно ранно неолитно селище наблизо - съвсем до комплекса на БАН, което се оказа на 8000 години и е най-ранният и най-голям обект от  този исторически период, открит досега в Европа. Тук са се заселили първите скотовъдци и земеделци, дошли от средна Азия и проникнали по-късно навътре в Европа. Естествено е, че интересът на специалистите от цял свят отдавна е фокусиран върху проучванията на този знаков обект. 

При разкопките на селището от 2013 г. насам учените откриха останките от две огромни къщи - само едната е с площ 150 кв.м. Датирани са към края на VI хилядолетие пр.Хр., т.е. строени са преди 8 хилядолетия - с колове, обвити с глина, около които са издигани стените, а покривът е бил от слама и тръстика. Такива огромни неолитни къщи не са откривани досега никъде в Европа. На мястото миналата година са разкрити и два гроба. Със съдействието на шотландски учени от Единбург чрез въглероден анализ, какъвто у нас не се прави, е установено, че костите са на 5800 години. Самото селище е огромно - простира се върху 300 дка, големи части от него обаче остават под съвременното строителство.

В онези времена в селището е бил целият живот - тук хората са мелели зърното, събирали са го в зърнохранилища, тук са пекли хляб в пещи (които са мислени като изоморфен образ на Богинята Майка), тук са живели, тук са били обредите им, разказва проф. Николов. Миналата година екипът установи, че цялото селище е било опасано с ров, който според древните вярвания е имал магически функции, пазел е селището от "уроки", както бихме казали днес. По-късно то се разширява и обредите се изнасят извън него. Софийското поле всъщност е било "разпределител" на културни влияния към Тракия, към Нишава, към средна Европа и пр. 

Обектът от това лято с това е и интересен - тук е било място за обреди в най-ранния период, докато култовите действия са се извършвали в самото селище. Подобно обредно място е известно единствено в Северозападна България и има едно в Румъния, казва ученият. Разглеждаме обредните ями на терена, докато проф. Николов обяснява, че в древността това е място, в което живите се срещат с духа на мъртвите, правят жертвоприношения и "канят" на тях предците си. Според техните вярвания граница между живота и смъртта няма. След смъртта духът на човека се слива с Комоса. 

При разкопките са разкрити три скелета, отделно - два черепа. Едното погребение е уникално - двойно, единият скелет е на мъж, другият - на дете. Мъжът е бил погребан странно - по корем, със свити крака. Много различно е от всички досегашни проучвания на неолита, обяснява ученият. До момента са открити общо 100-120 скелета от онова време, а само тук, в "Слатина", те са вече 10. И при третия скелет от тази година са открити костици - също от дете. Заради КОВИД-19 тази година учените от Единбург няма да пристигнат, но пък български антрополози от БАН ще направят ДНК-анализ на костите, за да бъдат те точно датирани и да се установи има ли родствена връзка между погребания мъж и детето до него.  

Представете си насред столичния квартал един праисторически парк, с възстановени древни къщи в естествен размер, вътре са подредени изложби, восъчни фигури край огнището, макети на нощвите и пещта, а навън - зад оградка, са животните, които неолитните хора са отглеждали. Мечтание? Е, видях го с очите си в Турция, на обект от приблизително същата епоха в Ашаг пинар до град Къркларели (Лозенград) в турска Странджа. Привлича хиляди туристи, за децата е страхотно забавление. Васил Николов отдавна е замислил подобна атракция в "Слатина", но се чуди как ще построят къщи на колове със сламени покриви, като всяко строителство днес трябва да е по БДС. В българския стандарт сега едва ли има сламено строителство, шегува се той. Но вярва, че един ден Столичната община ще се запали по идеята за атрактивен културен туризъм тук и че праисторически парк в "Слатина" ще има.