За каква Европа сме

Покрай мерака на патриотите и ГЕРБ да преименуват 24 май всеки, който не го мързи, взе да пробутва в интернет личните си щения. Познатите ни русофоби заповтаряха пак, че трябва да преместим националния ни празник от 3 март на 24 май, като че историческите събития са пешки по шахматната дъска. Отпреди 18 години папагалят все това. Чрез историята всеки прави политика. Прекрасна илюстрация е писмото на групичка неолиберали (от историци до Ивайло Дичев и Красен Станчев), които вчера се нахвърлиха върху нашия шеф в смесената българо-македонска комисия, защото изпратил разяснителен Меморандум до страните в ЕС за българската позиция около кражбата на историята ни от съседите. Добре го е изпратил, понеже точно Великите сили в Европа, които през 1878 г. заради собствените си интереси причиниха на България трагедията с Македония, сега се правят на света вода, че и акъл искат да ни дават. Думата ми обаче е за нашите неолиберали, които всъщност не се интересуват ни от история, ни от нас, ни от съседите, а просто пробутват соросоидната си визия за Европа. 

И какво казват? Ами, че защитата на българската история не отразявала ценностите на днешна Европа, утвърдените ни историци мислели неадекватно и романтично, а терминът "национална история" бил остарял. Съвременната историография вече мислела модерно с мантри като "споделена история". Тази "модерност" обаче се състои в това, което наричаме "политкоректност" и което обслужва интересите на днешните велики сили, особено задокеанските, срещу националната памет на народите. Всъщност, става дума за големия въпрос: каква Европа? Силна Европа чрез силни национални държави или генномодифициран конгломерат от общности без корен, в който силните мачкат слабите и ги управляват с диктат. Тоя филм го гледаме в момента. Всеки, който защитава интересите на своята държава, е заклеймяван като работещ против "ценностите на Европа". Чист неоглобализъм, чиято гибелност все повече лидери и държави осъзнават. Големият въпрос "Каква Европа" не е решен и затова ЕС буксува и живее чрез бюрокрация и административни наредби. Проблемът е имат ли сили държавите да преборят "политкоректността" и да се погрижат за себе си и чрез това - за общия си просперитет?