Искат да забравим историята си...

"Искат да забравим историята си, да не знаем кои сме..." - каза академик Антон Дончев на онзиденшната си среща с журналисти по повод на продължаващите почти двадесет години атаки срещу неговия роман "Време разделно" и послучай новото юбилейно издание на настолната българска книга.
Да, тези опити да ни накарат да затворим страниците на миналото, да изтрием "лошите спомени" от него; да повярваме, че сме живели щастливо като поданици на султана в Османската империя - не са от вчера и днес. Както не са от вчера и днес домогванията за пренаписване и "нов прочит" на историята ни, за развенчаване на "българските митове" и едва ли не за разкрасяване на трагичните събития и превратности. А в наши дни и за сътворяване на някаква псевдоистория на някогашна "ханска Булгария", която - просперираща и обновена - да се влее в бъдеща "Велика Турция". При това: след сепариране на някаква отделна "помашка нация" и нейното "културно обособяване" и отделяне от българския етнос.
И кои са тези "тайнствени сили", които не само не харесват "Време разделно", но биха желали българският народ да не помни нищо от своето минало? Нещо повече - в своето настояще да бъде една безлична космополитна маса, а територията на страната ни - геополитически трафик, с който да се разпореждат "силните на деня", както намерят за добре.
Не, няма никакви "тайнствени" сили! Има лицемерна европейска дипломация, според която и вълкът трябва да е сит, и агнето да е цяло. Има американски геополитически сметки за бъдещето на Балканите, според които "България може да я има, може и да я няма". Има неоосмански амбиции за възстановяване на някогашния Тунавилает.
Вярно е, че засега мераците са само за Кърджали и Делиормана. Истина е, че дотук само където е препикан паметникът на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово. Иначе искат от нас съвсем малко -  да си забравим историята, за да не знаем кои сме, откъде идваме и накъде отиваме...