АЕЦ е за смелите

Съдбата обича смелите, а потиска страхливите. Тази мъдрост отпреди Христа в пълна степен илюстрира съвременната българска сага около проекта АЕЦ "Белене". Почвахме го. Спирахме го. Пазарихме се за цената. Пляскахме руснаците, самонадеяно и прибързано. Питахме еврокомисията какво да правим, с надеждата тя да реши вместо нас. Всъщност вместо местния "храбрец" Бойко Борисов - виртуален пиар юнак за локална употреба с ниско полезно действие в реалния свят. Заради липсата на визия и експертиза, заради неспособността да отстоява националния интерес и заради огромното желание да се харесва на Началниците.
По мнението на български инженери с международно призната експертиза в областта на ядрената енергетика под носа ни отминава последният влак за АЕЦ "Белене". Вчера посланикът на Русия в България Анатолий Макаров заяви, че страната му може да продължи проекта, но само ако ние поискаме това. Искаме ли? Имаме проект, площадка и оборудване. Искаме ли да сме една от държавите с високотехнологичен отрасъл? Искаме ли да удържим позицията си на износител на електроенергия? Искаме ли да гарантираме сигурността си? Искаме ли да защитим труда, знанията и експертизата на инженерните кадри, създали, работили и работещи ядрена енергетика? 
През 2011 г. руснаците ни предложиха да финансират изцяло Втора атомна и дори предвидиха парите за строителството й в бюджета си. Отказахме. Да не би да разгневим Началниците. Унгария беше смела и прие. Ще има АЕЦ "Пакш-2". И Турция прие. А ние? Какво правим, ако след четири години се наложи да затворим тецовете си на въглища заради новите екоизисквания? Какво правим след десет години, когато, нищо чудно, лицензът на единия от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" не бъде продължен? Време е за решения. И за смелост.