"Заложници" - и чакат, и чакат, и чакат
/ брой: 77
Искра Божинова
Двама холивудски продуценти от екрана на БНТ 1 заявиха намерението си да реализират игрален сюжет за българските медици - близо 9 години заложници на Кадафи.
Преди повече от година бе създаден документален филм, финансиран от държавната агенция за кино (НФЦ). Лентата се нарича "Заложници" и е дело на Велислава Дърева - сценарист, и Андрей Алтъпармаков - режисьор. След премиерата му в Европарламента в Брюксел и в Дома на киното в София филмът изчезна и потъна, вероятно чакайки реда си да бъде излъчен по също така държавната телевизия БНТ - единственият шанс българското кино да се срещне с тези, за които е предназначен - нашите сънародници.
Получава се странен парадокс - искаме светът да знае за този трагичен епизод, предизвикал впечатляваща международна солидарност, а ние, българите, като че ли не се интересуваме кои и какви са жертвите на либийския диктатор. Още повече че от няколко седмици "цивилизованият свят" получи просветление и прозря тираничната същност на Кадафи...
А "Заложници" точно това прави - измъква медиците от един сякаш анонимен колективен образ, изважда в крупен план индивидуалното преживяване на всеки един от тях, вглежда се поотделно в личността на Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, Кристияна Вълчева, Нася Ненова и д-р Здравко Георгиев (те са участниците във филма), и търси дълбоките основания за тяхното психологическо и духовно оцеляване. Познатите от новините лица се саморазкриват в нова, непозната светлина, вече не претръпнали в очакване на най-страшното - поредната смъртна присъда, а преживели своето вълшебно избавление, персонифицирано като в приказките в двете феи - Сесилия Саркози и Бенита-Фереро Валднер - техните спасителки от ада.
Тези сгъстени като за няколко живота катаклизми като че ли не са по силите на едно човешко същество. Но жертвите се оказват по-силни духом и нравствено от своите палачи. Макар моментите на сривове в затворническата им одисея да са белязани и с най-високо човешко отчаяние, стигащо до порив за самоунищожение. Но и в най-дълбоките бездни на безнадеждност те не губят самосъзнание за своята невиновност, за това, че трябва да издържат на зле скроения средновековен сюжет, в който им е отредена ролята на хладнокръвни убийци на повече от 400 деца.
Всеки от героите по своему достига до идеята, че и най-незначителният знак на малодушие и слабост може да бъде изтълкуван от примитивната психика на мъчителите като знак за капитулация и съгласие с палачите. И те успяват с цената на нечовешко напрежение на душевните си и физически сили. Факт е, че във филма виждаме не унищожени и пречупени хора, а личности, познали невъзможното и титанично отстояване на своята единствена истина - невинни.
Огорченията, които им сервира избавлението в родината, са за тях маловажни и незначителни. Не им обръщат внимание, защото вече дребнавостта на битието не ги засяга. Та те са изпитали и преживели жестокостта на живота в най-екстремните му форми и са успели да съхранят и пренесат в днешното си обикновено битие качества, които правят от индивида човек и личност!
Дискретно и ненатрапчиво авторите Велислава Дърева и Андрей Алтъпармаков ни превеждат по съдбите и характерите на своите герои, на тези обикновени българи, попаднали в жестока ситуация. Както е казал един писател, "истинските неща са всеизвестни, те не се променят". Така е и с българските медици - те устояват на страшното изпитание със силата на своя дух, съхраняват своето човешко достойнство и отстояват моралния закон в себе си.
Та да се върна към американските продуценти, които държат на българския сюжет като гаранция за сериозен и интересуващ света факт. И силно се надявам, че запознанството ни с нашия документален филм "Заложници" чрез телевизионния екран ще стане, преди колегите отвъд океана да реализират намеренията си. А както е известно, за разлика от нас, те са чевръсти. И ще бъде голям срам (ако има кой да го изпита) те да ни изпреварят в осмислянето и популяризирането на този драстичен епизод от живота на българските медици, на българската държава и на цивилизования свят. А българският документален филм "да чака, да чака, да чака" - както се казва в класическата холивудска продукция "Казабланка".