Смях през сълзи
Шегата като начин на управление
/ брой: 72
"Размразяването", настъпило в Съветския съюз след смъртта на Сталин, се свързва с името на Никита Сергеевич Хрушчов. То се почувства, разбира се, най-напред в печата. Съветските журналисти нарушиха строго официалния стереотип, по който се отразяваха проявите на партийните ръководители. Но в стремежа си да пишат по-разчупени, по-човешки репортажи понякога творяха парадокси и неволни каламбури, които звучаха като вицове. Вероятно най-известният сред тях е за посещение на Хрушчов в колхоз. Журналистът, в стремежа си да "очовечи" беседата на генералния секретар с трудещите се на полето селяни, създаде истински виц. "Как сте, как сте, шегува се Никита Сергеевич", игриво пише авторът. "Добре сме, добре сме", шегуват се колхозниците. Шега, та дрънка!
Цветанов ги гони, те му бягат
Днешните герберски първенци смятат, че летоброенето започва през лятото на 2009 г. и затова е естествено да не са чували нито за размразяването в СССР, нито за Хрушчов и неговата слабост да се среща и беседва народняшки с колхозници и произтичащите понякога от това майтапи. Така че нормално е земеделският ни министър Мирослав Найденов да не е осведомен за шегите, разменени между Хрушчов и колхозниците - те предхождат раждането на Найденов през декември 1968-а с цяло десетилетие. Вследствие на която неосведоменост преди дни се набута в напълно огледална ситуация при посещението си на рибната борса във Варна. Наистина, като разбрали за предстоящото министерско посещение, повечето магазини спуснали кепенците ("министър едва ли идва за добро"). Все пак намерил се някой и друг отворен дюкян и, както показаха камерите, Найденов се осведомил "как я карат продавачите, добре ли са, що ли са". За разлика от събеседниците на Хрушчов, които отговорили на шегата с шега, че са добре, настъпило неловко мълчание от страна на продавачите, та се наложило един от наличните репортери да спасява положението. "Каква е целта на посещението ви тук, проверка ли правите, защо дойдохте на борсата", попитал. "А, не, просто така, на разходка", пошегувал се Найденов.
Нищо ново под слънцето, както се вижда, на политиците им дай да се шегуват с простолюдието. А специално днешните ни управници направо се състезават помежду си и бият всички рекорди по шегаджийство.
Малка ли беше Бойковата шегичка, че си набира министрите по разклоните на шосетата. Майтап, бе, Вили! Но само министър Анна-Мария Борисова разбра, че става дума за майтап и затова на въпросите на журналистите неизменно отговаряше: "Усмихвам се, усмихвам се".
Ами шегата преди това с Румяна Желева, представила се много по-добре според Бойко от много други кандидат-европейски комисари. Ама тия в Брюксел от майтап разбират ли?
В интерес на истината, на Бойко наистина не му липсва характерното за шопите чувство за хумор - да припомним само последния му майтап, когато попита Гарелов дали знае какви данъци плаща тъща му и когато отговорът беше, че отдавна не е жива, премиерът светкавично отсъди, че и това не е толкова лошо.
В люта битка за по-по-най-майстори на шегата са двамата замове на премиера, макар че при тях хуморът не извира точно отвътре като на шефа им. При Дянков се наблюдават понякога изблици на незлоблива самоирония, като тази например, че бил Брад Пит с очила. Или че уж само бил чувал за някаква "Приказка за стълбата", сякаш е бягал от час по българска литература в Ловешката езикова гимназия. Та се наложи моят приятел Асен Агов да му уточнява, че има такава притча от Никола Вапцаров. (Е, не беше точно Вапцаров, а Смирненски, но, карай, все там са в общия кюп на недолюбвани пролетарски поети). Академиците и те: издребняват, че ги нарекъл "феодални старци", а правилно било "синодални". Друго си е Дянков като замлати с тежката шегаджийска артилерия. "Излизаме от кризата през април", обещава очилатият любимец на българския народ, но после леко отлага за след лятото, накрая заковава за Димитровден. И после, съвсем като на първоаприлска лъженка, ни казва "ядец", като съм рекъл "Димитровден", да съм уточнил случайно дали е тази, догодина или 2030 година!
На другия вицепремиер хуморът е малко черничък, но пак си е хумор. Служителите му къртят врати и нахълтват в потайни доби, пременени с маски и качулки и със страховити крясъци: "Полиция, не мърдай, легни по очи, ръцете на гърба" и т.н. Както е положено по устав, цепват главицата на някое девойче, опират дулото о челото на някой бивш министър... А после, майтап, бе, сбъркали сме входа, на девойчето цепнатото челце ще му е чарът, а тоя - какъв военен министър е бил, като от един автомат толкова се е уплашил, че щял чак в Хага да ни разнася! Ей, оперирани от чувство за хумор хора!
Нямало пари за лекарства, режели бюджетите на болници, ако направо не ги закриват. Ами, смейте се бе, хора, смехът лекува, както и чистият въздух, който е по-здравословен и от кебапчета "Стара планина". А като екстра и смеха, и чистия въздух Дянков още не ги е обложил с ДДС.
Ударно и като на шега с некачествени материали се строят магистрали, по които след година ще е безопасно да минават само цигански каручки и леки автомобили "Смарт", ненадвишаващи половин тон.
"Плащат ли ви, плащат ли ви чорбаджиите заплатите и осигуровките?", шегува се със синдикалното си паство Константин Тренчев. "Плащат ни, плащат ни", шегува се паството.
"Работите ли, работите ли?", пошегувала се Йорданка Фандъкова, надниквайки в кабинета на заместника си Герджиков. "Работим, работим, та чак пушек се вдига", пошегувал се в отговор Герджиков и продължил работата по данъчното облагане на столичани. Пушилката, която се вдигнала, обаче била толкова голяма, че на кметицата й залютяло опасно на очите и тя натирила Герджиков.
Така може да продължим до безкрайност с герберските майтапи, от които се тресе милата ни родина. Неприятното е, че това е добре известният от теорията на драматичното изкуство смях през сълзи. От него на човек не му става весело, а ако на всичкото отгоре изпълнителите се окажат некадърни, освиркват ги и ги прогонват от сцената.