Обедняваме страшно

Преди дни наш известен икономист сподели притеснението си от рязко топящите се и без това доста скромни покупателни възможности на българите. Макар и плахо, възстановяването на родната икономика от тежкия удар на КОВИД кризата става проинфлационно, сиреч с поскъпване. Което не просто ни удари по джоба, много хора у нас са изключително притеснени ще могат ли да посрещат дори екзистенциални свои потребности.

Горива, газ, ток, парно, храни, всевъзможни такси и услуги поскъпнаха с много. Ще усетим обедняването си още по-остро, когато застудее и трябва да плащаме за ток, парно и газ по новите цени. В последните шест седмици храните на едро по борси и тържища са поскъпнали с близо 10%. А разходите за храна надхвърлят 30-40 на сто от доходите на българите. Нима има учудени от огромната среднощна опашка пред хранителна верига в Перник преди няколко дни? Средствата на хората са толкова мизерни, а в тази криза и непредвидими - всеки ден към трудовата борса поемат нови тълпи безработни, че 20 стотинки или левче намаление е в състояние да ги "закове" с часове пред някои магазин. Независимо от върлуващия в момента КОВИД.

Още по-страшна, но показателна за дъното, което сме стигнали, ми се стори една друга родна картина. Миналата седмица забелязах опашка от десетина души пред заложна къща. Вероятно беше денят, в който борчлиите трябваше да плащат. Това съвсем не е единичен случай - опашки се вият и пред бързите кредити в определени дни от месеца. Обедняваме бързо. Обедняваме страшно.

След предсрочните избори политиците не могат да се разберат кой е по-прав, по-демократ и по-загрижен за нашего брата българина, та затова нови чукат на вратата. И пак нищо сигурно. Едно е неизбежно - иде тежка зима.