Преференциите - опасно близо до пренареждане на листите

Парламентът тръгна по своя 49 коловоз. Дали ще дерайлира или ще продължи своя ход през времето, ще стане ясно съвсем скоро. Шест партии и коалиции сглобиха депутатското войнство в новото НС след вторите извънредни избори тази година - ГЕРБ-СДС, ПП - ДБ, ДПС, "Възраждане", "БСП за България" и ИТН. Данните на ЦИК показват, че формациите, влезли в парламента, са получили общо 2 158 624 гласа от всички секции на територията в страната. 820 983 души са избрали конкретен кандидат чрез преференции, което е 38,03% от всички гласоподаватели. На изборите през октомври 2022 г. те са били 35,9 %, сочи анализ на Института за развитие на публичната среда. 

Съгласно Изборния кодекс на парламентарни избори

гласуващите могат да посочат не само формацията, 

която подкрепят, но и конкретен кандидат от нейната листа. Това става чрез т. нар. предпочитание или преференция. Гласовете, подадени за дадена партия или коалиция без маркирана преференция, се броят за водача на листата. 

За размествания на подредбите в партийните листи е необходимо броят на подадените преференции за даден кандидат да е не по-малък от 7% от всички гласове, получени от формацията в съответния изборен район. Прагът за изместване на водача в листата обаче реално е много по-висок, поради наличието на "служебните" преференции за първия.

На изминалите парламентарни избори в най-голяма степен от възможността да пренареждат листите са се възползвали гласуващите за ГЕРБ-СДС. Почти половината от тях или 48,98% са изразили предпочитание за конкретни кандидати.

В последните години първото място редовно се заемаше от симпатизантите на ДБ. След обединението с ПП обаче, гласуващите за коалицията и с преференция за конкретен кандидат стават 38,71 %. 

Данните показват, че в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград - 56,56% от избирателите на шестте партии, влизащи в 49-ото НС, са се възползвали от предпочитанията си. Следват Враца - 47,88% и Варна - 47,14%. Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите Кърджали - 9,2%, Силистра - 25%, Търговище - 26,9% и Разград - 29,7%. И докато в Кърджали спрямо миналите избори, употребилите преференция намаляват, в останалите три района има увеличение спрямо октомври 2022 г. Традиционно обаче това са и четирите области, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата, предложена от партийните централи и рядко показват предпочитанията си. И на тези избори в тези райони победител е ДПС. 

Бариерата от 7% беше премината от 112 кандидати

на партиите и коалициите, които получиха представителство в НС. В този брой не са включени водачите на листи в отделните райони. Най-много преференции има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС - 43. Това е с 9 повече в сравнение с изборите от миналата година. Следва коалицията ПП - ДБ с 22, ДПС и БСП с по 21 човека. Партия "Възраждане" има едва 1 кандидат, който е събрал 7% или повече преференциални гласове. В ИТН пък има 4-ма такива кандидати.

Листата на ГЕРБ-СДС в район Благоевград е тази, в която партийната дисциплина е сработила в най-малка степен. Там общо 5 от кандидатите преминават бариерата от 7% от гласовете. А преференциално за ГЕРБ-СДС са гласували 78,17% от нейните симпатизанти в района. Това е район, в който обичайно голям преференциален вот получава поставяният на последно място в партийната листа Стефан Апостолов. На изборите на 4 април 2021 г. той дори успя да измести водача на листата. 

На тези избори в нито един район няма изместване на водачи на партийните листи, което ясно показва как "служебните" преференции изпълняват ролята си в защита на партийните лидери и фаворити на политическите формации. И тази защита в листите често е и двойна, тъй като водачите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района. Това, за съжаление, предизвестено превръща преференциалното гласуване в състезание за второ място.

Преференциалното гласуване осигурява 

мажоритарния елемент в избирателната ни система.

Личните предпочитания дават възможност на гражданите да избират конкретен кандидат от партийните листи. Въпреки това в последните две години,  партиите по-скоро не използваха тезата за преференцията в дебатите за промени на изборните правила. Те изразяваха загриженост за намаляващата избирателна активност, но говоренето им по темата не включваше използването на преференцията като инструмент за повишаване участието на гражданите в изборите и в политическия процес като цяло. 

Експерти предлагат намаляване на прага, необходим за пренареждане на партийните листи, от 7% на 5%, отпадане на т.нар. "служебни" преференции за първия кандидат и  премахване на възможността за кандидати, избрани с преференция, да се отказват от местата си в НС. Промените имат за цел да мотивиране на кандидатите за провеждане на активна кампания по места и ангажиране с проблемите на избирателите, както и за създаването на реална възможност за гласоподавателите за излъчват хора, които са познавани и уважавани сред техните общности.

Големият губещ е ПП

Големият губещ от коалицията ПП-ДБ е партията на Кирил Петков и Асен Василев, която изгуби с 2% от ГЕРБ и гласовете на 73 035 души. Десните събраха силен преференциален вот и на места изместиха претендентите на ПП. Благодарение на предпочитанията в листите на ПП-ДБ има 8 размествания, които на ДБ осигуриха 6 депутатски места повече.

В Бургас в НС има двама депутати от ДБ - Димитър Найденов и Даниела Божинова, и един от ПП - Константин Бачийски. Найденов е шести в листата, но събра достатъчно преференции, които му осигуриха депутатско място.

Във Варна Стела Николова от ДБ пренареди листата и стана втора след Даниел Лорер. Тя има повече лични преференции дори от него - 3862 срещу 3781. От Пловдив-град ПП-ДБ има четирима депутати. Това са Никола Минчев от ПП, Манол Пейков от ДБ, който с преференции се изкачи 6 места нагоре в листата, Йордан Иванов от ДБ и Христо Даскалов от ПП. В Русе от новата коалиция влезе водачът Мартин Димитров от ДБ. Втората в листата Рена Стефанова от ПП е изместена. На нейно място депутат стана петият - Иван Белчев от ДБ, който има 1840 лични преференции и задминава 727-те на Стефанова.

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов от ДБ в 23 МИР получи 8562 преференции и стана втори. В 25 МИР водачът на ПП-ДБ Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, би на лични и на общи преференции лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

МВР подхвана рекордьорката по предпочитания от ГЕРБ

МВР започна разследване за подозрения за купуване на гласове за рекордьорката по преференции във Варна Славена Точева от ГЕРБ. Водят се поне 3 производства, които наблюдава Районната прокуратура в морския град.

На посделните избори Точева постигна рекорд в спечелването на 10 155 лични предпочитания. Водачът на листата Даниел Митов е с 4339, а вторият Красен Кралев - с 2996. Точева бе трета. На 2 октомври 2022 г. тя спечели 7306 преференции, а през април 2021 г.- над 6000 и от 25-то място се нареди втора.

В МВР във Варна има данни за престъпна група, организирана за търговия с гласове и престъпления, която действа от изборите през април 2021 г. Целта й била да склонява избирателите да гласуват за ГЕРБ и Точева. Установени са и редица участници в групата, както и ръководителят й. Групата е получавала пълно съдействие от кметовете на ГЕРБ в областта.