Под властта на мига

Имам един познат историк, библиофил и ерудит, който никога не чете вестници. Убеден е, че те представят действителността едностранчиво, и че от своя страна действителността съвсем не представя Историята. А само страстите на деня, модата, спорта, сензациите, клюките и забавленията, а напоследък и фалшивата стойност на политиците и другите дребни идоли на времето, в което за добро или за зло сме принудени да живеем. "Например, казва той, в Испания, през 1616 г. "събитието", според тогавашните новини и вестници (доколкото ги е имало), е назначението на някакъв си архиепископ в Севиля, но не и смъртта на великия Сервантес. И за повечето испанци тогава католическият сановник представял Времето и Историята, докато авторът на "Дон Кихот", макар и вече познат и уважаван, бил напълно пренебрегнат..."
Да, историческите факти и събития невинаги се забелязват. За мнозина от нас за голямо съжаление, а може би и за наш срам,  действителността се изчерпва с политиците, естрадните и футболните звезди, с телевизионните водещи, чалгаджийките, манекенките, големите мафиоти, банкерите и олигарсите, и всички останали преходни фигури. Тези лица, при все че скоро биват забравени, в момента консумират изцяло нашето време - при това по един доста лековат и нахален начин, въобразявайки си, че Историята ще ги забележи. Удобни са и за управниците, те отклоняват вниманието от тежките социални и икономически проблеми, тормозещи страната през последното десетилетие при управлението на ГЕРБ. Може би затова моят познат твърдо отказва да  живее, както казваше един римски философ: "sub specie instantis" или "под властта на мига".
Моят познат, историкът, е може би малко краен, а може би и много прав. Трудно е да се отсъди строго. Действителността твърде често ни заблуждава, разсейва, отдалечава ни от качеството ни на исторически същества. И за да й се противопоставим, мисля, необходимо е да... престанем да четем вестници (поне за известно време!), макар те да ни преследват буквално от всеки ъгъл. Като рекламите на "Ариел", като кресливите американски шлагери, които денонощно се леят от Радио "Хоризонт", "Дарик" и стотиците частни комерсиални радиостанцийки и кабеларки. Или отвратителната ориенталска чалга на телевизия "Планета", радио "Вероника" и радио "Веселина". 
В едно вече консумативно по американски модел общество като нашето (но за съжаление с африкански стандарт), всяка стока - а вестниците също са стока - има своя цена, но не и истинско достойнство. Достойнство имат само духовните, непреходните неща, за които почти няма място в доста от днешните български вестници и особено от "елитните", както и редица други медии, които освен, че слугуват на силните на деня, налагат една пределно ниска езикова култура. За тях много по-интересни и значими са изявите на Ивана, Глория, Евгени Минчев, Мария Илиева, Сашка Васева, Криско и Слави Трифонов. Те са "цветът", "лицето на нацията", за тях се говори и пише, те са дежурните лица. А това, че например, в Гран опера, Ковънт Гардън, Метрополитън и Скалата шестват прекрасни български оперни артисти като Соня Йончева, Владимир Стоянов, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Орлин Анастасов,  Веселина Кацарова, че Париж, Берлин, Виена и Лондон аплодират великолепни български инструменталисти, че в оркестрите по цял свят - от Щатите и Канада до далечна Австралия свирят наши музиканти, в доста от тях има и концертмайстори българи, че нашите художници са едни от най-талантливите в Европа, че изключително талантливата българска писателка Здравка Евтимова отдавна е призната за един от най-добрите майстори на разказа в света, не, това за тези медии съвсем не е новина. "Новината" е Азис, Криско или Глория. А въпросният рапър-автор на клозетни текстове Криско се оказа и любимец на... културния ни министър Банов.
В някои от тези медии вече работят и репортери с ниска обща и езикова култура, те не четат, за тях културата се свежда до най-новия холивудски екшън или до прегракналия кавал на един разхвален музикант. За повечето от тях няма такова нещо като опера, балет, сериозен театър, "Софийски седмици", "Варненско лято" или "Мартенски дни", има само клюки и евтини сензации, но не и истински стойности. Те дори не познават нашите големи писатели, музиканти, художници. Намират истинското изкуство и тези творци за скучни. И така кръгът се затваря. Долнокачествена култура за народа и народ, който свиква с нея и се принизява до нея.      
За съжаление започна един необратим и тъжен процес на опростачване и лумпенизиране на нацията. Коварният американски план "Ран" за разрушаването на Източна Европа е вече в действие и се оказа доста удобен за нашите неуки, алчни за власт и пари управници от ГЕРБ. Те натикаха културата в ъгъла, "реформираха"  образованието и решиха напълно да унищожат науката. Вина за тези процеси като отражение на действителността, като "подвластни на мига", без съмнение, имат и вестниците. Без, които, уви, все пак не можем...
Тук бих искал да завърша с едно подходящо стихотворение на прекрасния и рано напуснал този свят поет, Добромир Тонев (1955-2002).

ЧАЛГА

Започна се със "Камъните падат"!
Но не е честно, да му се не види,
едни да пеят - другите да страдат,
понеже са със нежни ушни миди.

Но камъните падат! Фанатично!
Върти кючек душата неграмотна,
върти, за да Й стане безразлично
това, че е сама и безработна.

Огласят тези ялови разтушки
гарсониери, кръчми, кафенета...
От СИВ не ни изпратиха с частушки,
но в НАТО ни приеха с маанета!

Те пеят - шкембелии, кубелии,
те пеят - късополи, късоумни...
Халал да им е, че са паралии,
но ми се струва, че са доста шумни!

Дебил и децибел... Така ще стигнем
върха на свойта същност дебелашка.
И паметник на чалгата ще вдигнем:
глава на Кондьо с фигура на Сашка!