Как "Моцарт от Катания" възвиси красотата на операта

През XIX век авторът на "Каста дива" или "Непорочна богиньо", арията на Норма из едноименната опера (смятана за една от най-красивите на всички времена), Винченцо Белини (1801-1835), бил известен още и като "Моцарт от Катания". Подобно на създателя на "Дон Жуан" и "Сватбата на Фигаро", той дебютирал като дете-чудо, живял кратко, творил интензивно и умрял внезапно при загадъчни обстоятелства. Предполага се, без да е още напълно доказано, че е бил отровен...

Историята може да се изложи съвсем накратко

Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си композиция под негово ръководство едва шестгодишен. На осемнайсет завършил с пълно отличие Неаполската консерватория "Алесандро Скарлати" - в класа по композиция на прочутия тогава маестро Дзингарели, и написал първата си опера "Аделсон и Салвини". На премиерата присъствал всемогъщият импресарио Джузепе Барбайя и това се оказал големият шанс на начинаещия маестро - дебютантът получил изгоден договор за втората си опера. Тя се казвала "Бианка и Ферандо" и била оценена за голямата тогава сума от 300 златни дуката.
През първата половина на XIX век операта е в истински разцвет и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и обществения живот на европейците, в който за щастие нямало телевизия, чалга и футбол. Но шумният успех на "Бианка и Ферандо", една прекрасна, вълнуваща мелодрама, не спасил младия Белини от първото му голямо житейско разочарование, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената дъщеря на влиятелен неаполски аристократ. Девойката споделяла чувствата му, но надменният й баща не го приел. Не искал дъщеря му да се омъжи за един беден музикант.
Тогава
 
честолюбивият младеж си дал обет, че ще стане прочут

уважаван и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера - "Капулети и Монтеки", по трагедията на Шекспир "Ромео и  Жулиета", с която пожънал забележителен успех не само в Италия, но и в редица страни на Западна Европа. А след световния успех на "Норма" през 1831 г.  неговите съграждани изсекли медал с образа му, на който написали: "На Винченцо Белини от Катания - гордост на музикалното изкуство"!
За свой шедьовър Белини определял "Норма" - една висока трагедия с античен сюжет по либрето на поета Феличе Романи. С толкова голямо усърдие той не бил работил върху никоя друга опера. Прочутата ария "Каста дива" ("Непорочна богиньо") той написал в осем варианта, за да стигне до последната й редакция, която познаваме днес преди всичко от забележителната, ненадмината  засега интерпретация на великата Мария Калас.
 Интересно е, че за първата редакция на операта тази ария още не била написана и

премиерата претърпяла истинско фиаско

 Но след това се превърнала в емблема на цялото творчество на Белини. И до днес "Каста дива" е нещо като вечен хит, ако мога да употребя тази малко непривична за прекрасното изкуство на операта дума.
Съвременниците на композитора твърдят в свои спомени за него, че той бил твърде скромен, честолюбив и доста стеснителен човек. Успехът и славата, настигнали го твърде рано, съвсем не го променили. С голям труд и настойчивост най-известните импресарии от епохата все пак успели да го придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, за да работи там.
В града на Сена го посрещнал щедрият и великодушен към младите си колеги Джоакино Росини, който станал негов настойник и учител. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои тайни на композицията и по-специално на оркестрацията, за да го въведе в стила на  френската "голяма опера" (Гран опера), модна тогава. Плод на тези търсения е лебедовата песен на Белини - неговата единадесета голяма романтична музикална драма "Пуритани" (1835) по едноименния роман на сър Уолтър Скот.
Премиерата й предизвикала истинска сензация в Париж, но въпреки успеха и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания - трудно му било да вирее сред суетата и шума на космополитния град. Обаче точно по това време във Франция през пристанището на Тулон

нахлула от Ориента холерата

(тогава почти нелечима болест!), което му попречило да пътува. И младият маестро приел настойчивата покана на неговия почитател - английския борсов агент Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж. Всъщност Леви бил наел малък замък в градчето Пюто, заедно с метресата си Оливия Корде, бивша парижка куртизанка.
Хитрият Леви веднага успял да въвлече в своите борсови машинации неопитния Белини и така той изгубил, при това доста бързо, почти цялото си  състояние, спечелено с упорит творчески труд - 30 000 франка...
През есента на 1835 г. Белини се почувствал доста зле - разболял се от тежка стомашна болест с неизвестен произход. Някои негови приятели и познати, сред които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, за да го видят и да му помогнат. Но Леви не допуснал никого. На 23 септември 1835 г. младият маестро починал, без да бъде лекуван и дори прегледан преди това от лекар. Мнозина решили, че е отровен от непочтения и алчен  Самуел Леви заради парите му, но за съжаление, тази версия все още не е напълно доказана.

+    +    +

Светла, изящна лирика, романтична развълнуваност, поетично съзерцание, меланхолия, печал, мечти - всичко това откриваме сега в неповторимата по своята красота и изразителност музика на този "Моцарт от Катания". Като следва традициите на италианското белканто (красиво пеене), наред със Скарлати, Чимароза, Паизиело, Росини и Доницети, Винченцо Белини ни пленява със своите бавни, широки и необикновено красиви мелодии и остава и днес един от великите композитори на всички времена.



Знаменитият оперен театър "Ла Скала" в Милано, Италия

Примадоната на "Ла Скала" Джудита Паста  (1797-1865), първата изпълнителка на Норма през 1831 г.

Великата Мария Калас (1923-1977) възкреси шедьовъра на Белини през 50-те години на миналия век