Фискалният борд - поредната финансова авантюра

 Проф. Иван Ангелов Член-кор. на БАН

България е страна на авантюристична финансова екзотика. Ние сме една от малкото държави (заедно с Литва, Естония и Босна и Херцеговина) с режим на валутен борд.
Ако валутният борд беше ефикасен режим на управление на икономиката, защо продължава да е археологическа рядкост? Защо близо 200-те държави по света се въздържат от неговото използване? Очевидно има дълбоки причини за това световно дистанциране от режима на валутен борд.
По този въпрос е писано много и не е нужно да се спирам отново на очевидните дефекти на този режим на управление. Това не означава, че настоявам веднага да го премахнем. По очевидни причини то следва да стане, когато излезем от кризата.
Валутният борд беше необходим на България през първите 5-6 години. Неговите положителни въздействия отдавна са изчерпани. С лишаването си от собствена парична политика и с фиксиран валутен курс вече 13 години България търпи огромни загуби. По оценки на видния американски икономист Грегъри Манкю поради обезценяването на щатския долар през последните няколко години нетният американски износ е увеличен с около 200 млрд. долара. Загубите на България от продължаващото оскъпяване на лева през тези 13 години възлизат на стотици милиони долари пропуснат износ.
Текущата световна криза също доказа, че валутният борд

ограничава възможностите на правителствата

да реагират на външни шокове. Страните с такъв режим имат по-високи бюджетни дефицити, по-големи дефицити по търговската и текущата сметка, по-голям публичен външен дълг и по-трудно излизат от кризата.
Всичко това се оказа недостатъчно за няколко млади български колеги - консервативни икономисти. Те и сега не разбират онова, което разбраха много консервативни политици и икономисти в САЩ и Европа: че пазарите не се самокоригират, че не осигуряват най-рационално насочване на ресурсите, че догмите за пазарна либерализация и изтласкване на държавата от управлението на икономиката претърпяха пълен провал, че именно пазарният фундаментализъм докара света до ръба на световна икономическа, социална и политическа катастрофа през 2008 г. Те не разбират, че активната намеса на държавата за спасяване на гигантски финансови институции и подпомагане на търсенето за продукти и услуги на реалния сектор спасиха света от глобална криза, може би по-страшна от Голямата депресия през 30-те години на миналото столетие.
За предотвратяване на катастрофата бяха изразходвани много трилиони щатски долари. Наред с други фактори (например неразумно намаление на данъците), това доведе до големи бюджетни дефицити и увеличение на публичния дълг. Някои европейски страни с двуцифрени бюджетни дефицити и трицифрени (или близки до тях) публични дългове сега въвеждат строга рестриктивна политика за намаление на дефицитите. Както сочат Нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и много други видни световни икономисти, това поражда опасност от повторно потъване на икономиката в рецесия, особено поради все още крехкото съживяване на стопанската активност в САЩ и Европа.
Нашите пазарни фундаменталисти не си дават сметка за това, което става по света, и през последните два-три месеца ни сервират нова авантюристична финансова идея: предлагат България да е първата държава в света, въвела т.нар. фискален борд. Това означава тотална законодателна забрана, включително и с текст в конституцията, на бюджетния дефицит, независимо от вътрешните и външните икономически и други условия.
Запазването на бюджетния баланс за тях е далеч по-важно от запазването и подобряването на качеството на живота на хората.

Човекът отсъства от ценностната система

на тяхната икономическа политика. За тях няма значение, че поради извънредни вътрешни и външни причини може да се наложи (и се налага!) да се допуска временен бюджетен дефицит за запазване на икономическата, социалната и политическата стабилност.
Важно е да се отбележи, че това предлагат хора, които никога не са участвали във вземането на стопански решения, определящи здравето и живота на хиляди хора. Те са запаметили отделни икономически догми от примитивни учебници по икономика и са готови да превърнат България в опитен полигон за теоретични финансови авантюри.
Приемането на идеята за "фискален борд" при сегашните условия е дори по-безотговорно от тази за валутния борд. Това би означавало да се забрани допускането на бюджетен дефицит, независимо какво се случва у нас и в чужбина в сегашната нестабилна световна и европейска икономика и на продължаващата криза в българската икономика. То е постижимо само чрез драстично потискане на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене. Някои десни политици, също без никакъв управленски опит, ежедневно настояват за балансиран бюджет. Това би довело до удължаване на кризата с възможно ново потъване на икономиката в още по-дълбока рецесия. Хората могат да умират преждевременно поради липса на достъп до качествено здравеопазване; образователната и научната система може да се сриват; професорите в университетите и учените в БАН да получават по-малки заплати от секретарка в банка и продавачка в магазин; инфраструктурата и екологията да са в окаяно състояние. Това не е важно за тях! Важното според тази философия е да не се допуска бюджетен дефицит!
В сложни ситуации при избор на управленски решения неизбежно възниква въпросът за

обществените приоритети и ценности

Кое е по-ценно обществено благо: балансираният бюджет на всяка цена и за всяка година или животът и здравето на хората? Според философията на фискалния борд се предпочита балансираният бюджет. Според философията на социалната пазарна икономика, която аз споделям, човекът трябва да е във фокуса на икономическата политика.
Ако през дадена година или поредица от кризисни години постъпленията в бюджета са малки, прибягването към умерени бюджетни дефицити от 2-3-4% от БВП е неизбежно. След излизане от рецесията обаче трябва да се поддържа бюджетен излишък за неутрализиране на натрупания дефицит. Така в дългосрочен хоризонт (10-15 години) ще се подобрява качеството на живота на хората и ще се поддържа бюджетно равновесие. Да се твърди, че бюджетът трябва да е балансиран на всяка цена и през всички години, е нереалистично и безотговорно!
Младите колеги - консервативни икономисти, имат самочувствието, че изобретяват нов инструмент за поддържане на финансова дисциплина и стабилност. Това не е вярно! Ще напомня само за два от широко известните и отдавна прилагани инструменти за поддържане на финансова дисциплина, които запазват възможността на правителствата за гъвкава политика според обстановката в името на живота и здравето на хората.
Първо. С договора от Маастрихт от 7 февруари 1992 г. наред с други ограничители, беше решено правителствата на страните в Еврозоната да не допускат бюджетен дефицит над 3% от БВП, като в рамките на дългосрочен период се придържат към балансиран бюджет. Същият таван за бюджетни дефицити беше предвиден и в Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Правителствата постъпваха отговорно (с малки изключения) и се стремяха да спазват тези изисквания. Стопанската практика обаче се оказа далеч по-сложна и от най-умните икономически конструкции и прогнози. Особено в кризисна обстановка.
Последните три години на световната криза потвърдиха старата Кейнсианска максима, че "по време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим". Защото придържането към бюджетно равновесие винаги и на всяка цена би задълбочило кризата. Пред двете злини: световна икономическа и социална катастрофа или умерен бюджетен дефицит, световните лидери избраха по-малката злина - бюджетния дефицит.
При 0,8% дефицит в ЕС-27 през 2007 г., той нарасна на 2,3% през 2008 г., на 6,8% през 2009 г., очакван 7,2% за 2010 г. и прогнозиран 6,5% за 2011 г. според пролетната (2010 г.) прогноза на Европейската комисия. В някои от страните членки дефицитът е още по-голям: Ирландия - 14,3% от БВП, Гърция - 13,6%, Великобритания - 11,5%, Португалия - 9,4%, Латвия - 9,0%, Литва - 8,9%, Румъния - 8,3%, Франция - 7,5%, Полша - 7,1%, Словакия - 6,8,%, Белгия - 6,0% и т.н.
Бюджетният дефицит в България беше 3,9%. Могат ли радетелите на фискалния борд да си представят какво би се случило, ако имаше такъв режим в ЕС?
Същият подход беше приложен в САЩ, Япония, Китай, Канада, Австралия и други развити и средно развити страни.
Второ. Бюджетните дефицити за поредица от години водят до натрупване на публичен дълг, който трудно може да бъде обслужван. Това нарушава доверието към задлъжнелите страни и региони и дестабилизира световната финансова система. Особено опасен е дългосрочният публичен дълг. За да не се допуска натрупване на такъв дълг,

в САЩ отдавна се практикува допустим таван на дълга

Институцията "таван на федералния дълг" е въведена в САЩ през 1917 г. С течение на времето, в зависимост от измененията във вътрешната и външната икономическа среда, Конгресът коригира (повишава) този таван, който е задължителен за правителството. Последното повишение на тавана на американския публичен дълг на 14,3 трилиона долара е утвърдено от Конгреса и действа от 12 февруари 2010 г. Подобна практика има и в други развити страни.
През 1910 г. публичният дълг на САЩ е бил 2,6 млрд. щатски долара; през 1940 г. - 42,8 мрд. дол. (44,2% от БВП); през 1980 г. - 711,9 млрд. дол. (26,1% от БВП); през 2000 г. 3409,8 млрд. дол. (35,1% от БВП). На 28 юли 2010 г. общият публичен дълг на САЩ е бил 13 258 млрд. долара (около 93% от годишния БВП). На 1 септември 2010 г. той възлиза на 13 376 548 535 503 долара (13,4 трил. дол.).
По същите причини в договора от Маастрихт е определен допустим таван за публичен дълг на страните - членки на ЕС 60% от годишния им БВП. И тук реалната стопанска практика се оказа по-сложна от решенията на висшия орган на ЕС.
През 2007 г. общият публичен дълг за ЕС-27 е бил 58,8% от БВП, през 2008 г. - 61,6%, през 2009 г. - 73,6%, очаквано за 2010 г. - 79,6% и прогноза за 2011 г. - 83,8% според пролетната (2010 г.) прогноза на Европейската комисия. Същото важи и за публичния дълг на страните членки през 2009 г.: Италия - 115,8% от БВП, Гърция - 115,1%, Белгия - 96,7%, Унгария - 78,3%, Франция - 77,6%, Португалия - 76,8%, Малта - 69,1%, Великобритания - 68,1%, Австрия - 66,5%, Ирландия - 64,0%. В България той беше 14,8%, т.е. между най-ниските в ЕС.
Според американски прогнози за 2011 г. публичният дълг на някои развити страни се очаква да достигне: Япония - 204% от БВП, Гърция - 130%, Италия - 130%, САЩ - 100%, Франция - 99%, Великобритания - 94%, Германия - 85%, Испания - 74% и т.н.
Този анализ показва, че предложението на група консервативни български икономисти за въвеждане на фискален борд не трябва да се приема.
Евентуално решение на правителството да въведе фискален борд би било поредната груба управленска грешка и би имало много тежки икономически, социални и политически последствия.