14 Ноември 2024четвъртък11:36 ч.

Акценти

Данъчната амнистия - наказание за добросъвестните

Гарантираме ли си, че с нея на светло ще излязат само чисти доходи

/ брой: 217

visibility 1305

Стефан Антонов, Гласове

За да осигури допълнителни приходи в бюджета за идната година, Министерството на финансите обсъжда и евентуално опрощаване на наказателни лихви при декларирани и невнесени данъци от фирми и физически лица. По-крайната идея е да се намери механизъм за опрощаване на наказанието за недекларирани доходи, ако те все пак се декларират през 2025 година и върху тях се внесе дължимият 10-процентен данък. И двете идеи попадат в дефиницията за данъчна амнистия. Първата е по-ограничена, втората - много по-широка. Оценките са, че така евентуално може да се съберат 4.5 милиарда лева, които в момента са извън обхвата на данъчната администрация.
Разликата е, че в първия случай мярката се насочва само към компании, които добросъвестно са декларирали своите задължения, но не могат да ги платят заради ликвидни затруднения. Тук трябва да се установи дали отказът на държавата да си събере наказателните лихви ще бъде достатъчен стимул за фирмата да си даде зор и да плати главницата. Ако, и то е много вероятно, не съумее да стори това, защото в противен случай щеше да го е сторила (наказателната лихва добавя 10% към стойността на задължението всеки месец), на фирмата дори да й се отвори прозорец на възможностите, пак ще се нуждае от ликвидна подкрепа. Когато търговските банки търсят отсъствие на просрочия към държавата, за да кредитират един бизнес, това ще означава, че съответната фирма

не може да разчита и на банков кредит

да си набави нужната ликвидност. Освен ако Българска банка за развитие не предложи като продукт „кредит за изплащане на данъците“. Това е технически осъществимо, но дори ако парите отиват за добросъвестни фирми, пак ще изниква въпросът – защо ББР кредитира нередовни платци.
Вярно, не е заем за 150 милиона, който да остане без обезпечение дни след усвояването му, и четири години по-късно да се окаже несъбираем.
Положителните ефекти на данъчната амнистия са само в краткосрочен период. В дългосрочен оказват негативни последици за обществото. След като с години се гради данъчна политика, за която всички трябва да са равни по отношение на закона и справедливостта, сега се обмисля промяна. Данъчната амнистия дава предимство на тези, които нарушават закона. Наказанията губят своята ефективност и в средносрочен план това води до увеличаване на данъчните престъпления.
Данъчна амнистия са въвеждали следните страни: Южна Африка, Русия, Филипините, Пакистан, Малайзия, Индонезия, Индия.
Австралия и Германия са позволявали само по отношение на недекларирани данъчни задължения. Канада - единствено премахва за определен период глобите, но не и лихвите. Норвегия, Франция, Италия, Испания предлагат амнистия само за активи, които са притежавани в т. нар. офшорни зони, но собствениците им желаят свободно да си ги ползват в държавите, където живеят.
На 30 септември 2010 г. гръцкият парламент ратифицира законодателство, прокарано от гръцкото правителство в опит да събере приходи, предоставяйки данъчна амнистия на милиони гръцки граждани чрез плащане само на  55 процента от неизплатените дългове. През 2011 г. Европейската комисия поиска от Гърция да промени своето данъчно законодателство, тъй като нейната данъчна амнистия се счита за дискриминационна и несъвместима с договорите на Европейския съюз.
Все още не е ясно как ще бъде регламентирана данъчната амнистия при нас, но от европейските държави много наподобява на тази в Гърция през 2010 г.
При въвеждане на данъчна амнистия

трябва да се имат предвид няколко неща:

- ефектите в средносрочен и дългосрочен план, описани по-горе;
- правната рамка трябва да е съобразена с изискванията на Европейския съюз, за да не се окаже, че е дискриминационна и несъвместима с договорите на Европейския съюз;
- усилията, които би следвало да полагаме, за да излезем от т. нар. сив списък по отношение на прането на пари. Гарантираме ли си, че с такава амнистия на светло ще излязат само чисти доходи. Едно е например всички строителни работници и майстори, които с годините са натрупвали спестявания от работата си по обекти, да ги извадят от бурканите и да ги вложат в банковата система. Съвсем друго е дилърите на наркотици да се представят за майстори по гипсокартон и фаянс и да узаконят престъпните си доходи.
До момента остава неясно и как Министерство на финансите е направило оценката си, че с амнистия може да се съберат 4.5 милиарда лева от двата вида амнистия. Публично не е известно и равнището на просрочените данъчни задължения (в т.ч. събираеми, частично събираеми, трудно събираеми и несъбираеми).
Към момента предложението за данъчната амнистия прилича повече на опит да се намери източник „на хартия“ за връзване на бюджета до дефицит в отношение 3% от БВП за 2025 г. Нещо, което никаква обозрима мярка не може да подсигури и затова се подхвърля отчаяна идея, която може да си остане само на хартия.


И с дефицита може да имаме проблем*

Петър Илиев, Нюз БГ

Салдото на Консолидираната фискална програма бързо се влошава. За деветте месеца на 2024-а дефицитът на КФП бе близо 2.83 млрд. лева, а месец по-късно Министерството на финансите прогнозира, че в края на октомври той ще достигне 4 млрд. лева. Въпросният ръст от над 1.17 млрд. лева (42.9%) само за месец е съпоставим и дори по-висок от ръста през септември, когато бе отчетено увеличение от 1.15 млрд. лева.
Тези ръстове вече приличат на тенденция и може да се очаква, че ако правителството не предприеме някакви екстраординарни мерки до края на годината, дефицитът ще достигне 6.5 млрд. лева. Това е близо до заложения в Средносрочната бюджетна прогноза дефицит от близо 6.22 млрд. лева и превишението му с 280 млн. лева нямаше да е сериозен проблем, ако не бе изискването на Закона за публичните финанси въпросният дефицит да е до 3% от брутния вътрешен продукт. А с реалния размер на БВП както наскоро стана ясно, имаме проблем.
Проблем с това, че в средносрочната бюджетна прогноза той е надценен. За 2023-а се оказа, че БВП е 185 млрд. лева при планирани 191.18 млрд. лева. Това свива с над 6 млрд. лева основата, от която расте БВП за 2024-а, който според същата тази прогноза трябва да достигне 205.85 млрд. лева, и то при реален ръст от 3.2%, който също от самото начало се оценяваше като силно надценен заради незадоволителното икономическо състояние на основните ни търговски партньори, проблеми с усвояване на европейските средства и инвестиционната апатия на бизнеса, породена от несигурната политическа среда.
Ниската, спрямо първоначално планираната от 4.9%, инфлация също влияе негативно на номиналния ръст на БВП за 2024-а. И нищо чудно окончателните данни за него да са под 200 млрд. лева. А при такова ниво на БВП дефицит от над 6 млрд. лева по КФП означава, че той е над 3% от БВП, което е нарушение както на Закона за публичните финанси, на маастрихтските критерии и на изискванията за фискална стабилност на ЕС.
Със закона за публичните финанси от известно време никой в политическите среди не се съобразява. Причината най-вероятно е, че за нарушаване на неговите изисквания не се предвиждат законови санкции - нито административни, нито наказателни.
Що се отнася до маастрихтските критерии, нарушаването на изискването за дефицита ще е още едно потвърждение, че ясно изявените декларации на част от водещите парламентарни политически сили за необходимостта от влизане на страната ни Еврозоната са само митингаджийски лозунги.

(със съкращения)
*Заглавието е на редакцията

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 48

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 63

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 58

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 52

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 58

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ