Успех: Учените ни регистрираха най-студеното кафяво джудже

Мария Димитрова

Преди дни с помощта на двуметровия телескоп на НАО на връх Рожен за първи път в България беше наблюдаван един от най-екзотичните типове обекти - кафяво джудже от спектрален клас Т3. Това съобщи директорът на Института по астрономия при БАН ст.н.с. Таню Бонев. Постижението стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" и на проект на ЮНЕСКО, което позволи учените да модернизират телескопа и по-точно системите му за управление и за следене.
Обектът SDSS J120602.51+281328.7 бе регистриран от астронома Динко Димитров след 20-минутна експозиция в инфрачервената част на спектъра като звезден обект от 21-ва звездна величина. Във видимата област на спектъра това беше невъзможно, поясниха учените. Регистрираният сигнал е само с 2% по-силен от сигнала на светещото небе, което е равносилно да се види черна котка в тъмна стая, каза д-р Бонев. Новата система за управление на телескопа, включително и дистанционно, позволява да се правят непрекъснати наблюдения на небето, в по-продължителен времеви интервал, без отклонения.
Кафявото джудже е едва на 9 светлинни години от Слънчевата система, т.е. - наш близък съсед. Масата му е колкото 5 до 30 юпитериански маси, а радиусът - от 0.09 до 0.12 от слънчевия. Характеризира се с изключително слаба светимост, което говори за ниска температура. Учените са изчислили, че става дума за около 400-500 келвина, което го прави кандидат за титлата "най-студеното кафяво джудже" от известните досега. В атмосферата му има метан и вода. Тя поглъща електромагнитно излъчване с дължина на вълната 1.25 микрометъра. Това прави обекта напълно нов вид небесно тяло, твърдят изследователите му.
Въпросното кафявото джудже е открито през 2006 г. от екип американски астрономи с помощта на 2.5 м инфрачервен телескоп "Sloan". Оттогава този обект не е изследван задълбочено от учените. Затова сегашните наблюдения на звездния обект са принос в науката.
Те доказват, че научната задача по търсене и изследване на пределно слаби звездни обекти е по възможностите на телескопите и на българската национална обсерватория. Финансовите затруднения в момента са направо гибелни. След поредното съкращаване на бюджета НАО "Рожен" няма никакви пари за издръжка. За съжаление при нито един международен проект не се позволява да се отклоняват средства за издръжка, поясняват учените. Да не говорим, че парите и по спечелените проекти са блокирани от Симеон Дянков. Астрономите са изчислили, че за оцеляването на обсерваторията и на уникалните й телескопи, в които навремето държавата е вложила огромни средства - може би най-голямата инвестиция в научна инфраструктура - са потребни около 300 000 лв. А ако си мечтаем за развитие, са ни необходими поне 1 200 000 лв., казват те.
Нашата задача е не само да създаваме конкурентна научна продукция, сподели научният секретар на Института по астрономия ст.н.с. Невена Маркова. Тя и колегите й от Софийския университет, от Шуменския университет и от Съюза на астрономите в България са убедени, че трябва да се работи и за качествено образование в областта на астрономията и астрофизиката. С тази цел Институтът по астрономия при БАН, съвместно с катедра "Астрономия" към Физическия факултет на СУ и Астрономическия център на ШУ разработват проект за изграждане на "Регионален астрономически център за изследване и образование (RACIO)". Проектът бе разгледан от независими европейски експерти, които го оцениха положително. А през 2009 г. авторите внесоха и работна програма по проекта във фонд "Научни изследвания" на МОМН. Изпълнението трябваше да започне от тази година, но и така нямаме никакъв отговор, коментират разтревожено астрономите.
Буксува и друг спечелен европейски проект, чиято цел е да превърне НАО "Рожен" в център за върхови научни постижения. Двегодишното му изпълнение е за 2 260 000 лв. Около 71% трябва да дойдат от фонд "Научни изследвания" по линия на европейската програма "Капацитет". Участниците в проекта са 20, от които трима са млади учени, а докторантите са шестима. Този проект е резултат от съвместното желание на българските астрономи с общи усилия и на базата на съществуващите традиции и постижения да превърнем обсерваторията "Рожен" в българския астроцентър за върхови постижения, казват учените. Затова поставените в проекта задачи са на национално, регионално и европейско ниво. Финансирането обаче и на този проект е замразено, въпреки че вече тече обучението на първия млад учен в Германия.


Кафявите джуджета са обекти, чиято маса е от 13 до 80 юпитериански, или под 0.1 слънчеви маси. Формират се по същата схема както звездите - при гравитационен колапс на звезден прах и газ. Масата им ги нарежда между звездите и планетите - много малки за звезди и изключително големи за планети. Според директора на Института по астрономия кафявите джуджета са неосъществени звезди. Просто масата им не е достатъчно голяма, за да протича в тях термоядрена реакция на превръщането на водорода в хелий, който подхранва всяка звезда.
Първото кафяво джудже е открито чак през 1995 г. Студени и тъмни, те могат да се видят само с инфрачервен телескоп. След 1995 г. са наблюдавани стотици, но не и в такъв ранен стадий на развитие, каквото е откритото с телескопа "Спицър" на НАСА. Неговите откриватели са учени от Центъра по астробиология в Мадрид. Кафявото джудже-бебе е в облака Барнард 213 - район в комплекса от съзвездия Телец - Колар. За астрономите този район е истинско ловно поле за млади обекти. Инфрачервената камера на "Спицър" е успяла да проникне зад "родилния" облак и е фиксирала бебето.