Самостойна и независима

Акад. Никола Съботинов
Председател на БАН*

Точно преди едно столетие, на 1 февруари 1912 г., става факт законът, с който XV Обикновено народно събрание превръща най-старата институция в държавата - Българското книжовно дружество, в Българска академия на науките. Народните представители вменяват на БАН привилегии, права и задължения, които трябва да станат основа на бъдещата дейност и да гарантират на България висше научно учреждение, с което тя да се гордее пред културния свят. Това е логическа последица от развитието на Книжовното дружество, изпълнило просветителско-обединителската си роля в предосвобожденска България и набрало сили да се превърне в научноизследователска организация.

Почетният знак на БАН, носещ името на основателя на БКД проф. Марин Дринов

Когато през XVIII и XIX век се появяват учени общества, станали по-късно основни елементи в борбата за независимост от големите европейски империи, българите не изостават от повика на времето. Те основават Българското книжовно дружество, за да създадат потенциал, равняващ народа ни с развитите и свободни европейци. Радетели за това са млади и образовани българи, чиито имена са свързани с Освобождението и със строителството на съвременната българска държава. Ако започнем от Васил Левски, дал скромната си лепта за началото на народополезното дело, споменем Ботев, Каравелов, Априлов и стигнем до първите български министър-председатели и председатели на Народното събрание, все ще изброяваме имена, свързани с основаването и развитието на Българското книжовно дружество. Замислено като всебългарско научно общество, носещо заложбите на една бъдеща академия от европейски тип, то става родоначалник на българската наука. В условията на политическа зависимост то изпълнява за българите и ролята на просветна централа. За първите няколко десетилетия от своето съществуване Книжовното дружество, залагайки принципите за точност на наблюдението и обективност на изводите, установява правописа, издава множество български паметници и исторически изследвания и поставя основите на българската геология, статистика, география и т.н. То става динамична структура, откликваща на нуждите на обществото във всеки един момент от неговото развитие. В следосвобожденска България членовете му участват в организирането на икономиката и държавното устройство на Княжеството. Главно върху тях пада отговорността да съградят учрежденията на научния и културния живот и да ги свържат със сродните европейски институции. Когато през 1898 г. забележителният български политик, финансист, журналист и меценат Иван Евстратиев Гешов става председател, начева и истинският подем в дейността на Българското книжовно дружество. Тогава се учредяват библиотеката и архивът, осигурено е излизането на "Периодическото списание", уреждат се финансовите му дела. Председателят Гешов прави голямо лично дарение, което да осигури материалната самостоятелност на институцията.
Едновременно с обявяването на суверенната българска държава, през 1909 г. започва и подготовката за превръщането на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките. Последователно се преодолява просветителската линия в дейността на дружеството, за да се превърне то в академично учреждение, съдействащо за развитието на науката в България, и в равностоен партньор на европейските научни институции. Дебатът в XV Народно събрание по повод предлагания Закон за Българската академия на науките, състоял се в края на 1911 г., всъщност е признание за заслугите на Дружеството като крайъгълен камък на българската държава и общество. В мотивите, с които законът е внесен, се изтъква задължението на българската държава да насърчи още повече - цитирам стенографския дневник на Народното събрание - "новообразуваната академия в нейната разширена научна деятелност" и да отреди бюджетна субсидия "за услугата, що прави Българската академия със своята работа на Отечествената наука и на самата държава...". Не се поставя под съмнение и автономността на академията като "самостойно и независимо научно учреждение". Забележително е, че дори опоненти на вносителя подкрепят тази независимост: "няма нужда академията да бъде под никаква власт... науката не знае над себе си никаква власт, не знае никаква подчиненост".
Сто години по-късно, през 2011-та, българската политическа класа отново се обедини около феномена БАН, запазвайки тази независимост, която гарантира демократичното и деполитизирано развитие на институцията. Тя де факто призна академията като част от българската националнaта традиция - национална кауза, способна да обединява и вдъхновява.
С прогласяването на БАН на 1 февруари 1912 г. се полагат основите на днешния изследователски център и започват първите научни дирения, финансирани от академичния бюджет. Техните резултати не са изгубили значението си и до днес и всъщност донасят първото международно признание на младата българска наука. Този важен акт става повод за разширяване на международните връзки на академията - повечето от европейските академии изразяват своята готовност за сътрудничество, а в списъка на чуждестранните членове блестят имената на знаменити европейски учени. Тези връзки на БАН, укрепвани и разширявани в продължение на цял един век, днес са значим потенциал на българската държава в областта на международното научно сътрудничество! Само да споменем 49-те двустранни споразумения с най-големите научноизследователски институции в света, членството в организацията, обединяваща националните академии на Европейския съюз EASAC и паневропейското академично обединение ALLEA. Тези връзки директно включват страната ни в Европейското изследователско пространство, тъй като Българската академия на науките е най-авторитетният и най-ефективен български субект в областта на научните изследвания. Извършената наскоро международна оценка показа централната роля, която играе академията за провеждането на изследвания от световна класа в България и я идентифицира като български еквивалент на водещи европейски изследователски структури като Обществото Макс Планк в Германия или CNRS във Франция. Тя беше наречена "най-добрият посланик на българската наука зад граница". Според екипа от оценители постигнатото е внушително, особено като се вземат предвид много трудните условия за провеждане на научни изследвания в България. Беше доказано, че звената на академията осъществяват международно сравними изследвания. За някои от тях беше казано, че работят на предния фронт на световната наука, а за други - че подкрепа и допълнително финансиране биха могли да ги направят водещи в специфичните им научни области.
Целият експертен потенциал на БАН е жизненоважен национален ресурс, които е на разположение на българското общество и държава. Преди един век нашите предци са мобилизирали духовните сили на нацията в академия на науките от европейски тип. Тази академия и днес, в условията на световна криза, е фактор за стабилността на българската наука, и държавата може само да спечели, инвестирайки в нея. Ние сме в състояние да предложим компетентна, обективна и независима експертиза по ключови проблеми от всички области на обществения живот. БАН е инструмент, с който могат да се определят много от жалоните, нужни на модерната политика, за да води всяка една просперираща страна. Нека го използваме и през следващите 100 години - за просперитета на България и на българите!

* Слово пред тържественото събрание по повод на юбилея, 1 февруари 2012 т.


Датите

1869 г.
Създадено е Българското книжовно дружество - в Браила, Румъния. Първият председател на БКД е проф. Марин Дринов.
1908
Председателят на Българското книжовно дружество Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.
13 февруари 1911
Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките.
6 март 1911
БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Евстр. Гешов.
1 февруари 1912
Обнародван е първият Закон за БАН.


Закон за Българската академия на науките

Приет от ХV Обикновено народно събрание в първата му редовна сесия, утвърден с указ №4 от 27. януари 1912. год. и обнародван в "Държ. вестник", брой 25. от 1. февруари 1912. год. 

Член 1.
Българската академия на науките, образувана от бившето Българско книжовно дружество, е самостойно и независимо научно учреждение. Тя е юридическа личност и има седалище в София.
Академията се намира под високото покровителство на Негово Величество Царя на българите.
Член 2.
Академията има за цел да развива и разпространява науките и изкуствата, особено с оглед към българските земи, българския език и българската книжнина. За тази цел Академията: а) извършва и поддържа самостойни издирвания в областта на науката и изкуствата и б) обнародва, подпомага и подбужда научни, книжовни и художествени трудове.
Член 3.
Българската академия на науките се задължава да поеме и продължи държавните издания: а) Сборник за народни умотворения и пр., б) Български старини и в) Български художествени старини.
Член 4.
Академията на науките е длъжна да изпраща по списък, представен от Мнистерството на народното просвещение, до разни лица и учреждения в България и на чужбина, дар известен брой екземпляри от всички свои издания, според взаимното съгласие между Академията и Министерството.
Член 5.
Държавата подпомага Академията годишно с една помощ от минимум 60.000 л., която се вписва в държавния бюджет.
Член 6.
Всички имоти на Академията на науките се освобождават от всякакви държавни, окръжни и общински данъци и берии.
Член 7.
Българската академия на науките се сношава с държавата чрез посредството на Министерството на народното просвещение.