РОДОПА

Дядо Либен обича отечеството си, но туря пред него своята Копривщица. Не слагам родния си край преди родината, но не крия, че Родопите са легнали на сърцето ми. Напуснах ги отдавна, но не съм се разделял с планината, честичко намирах път към нея, минех ли от Асеновград или от Хасково надолу, все едно, че си бях у дома. Представях си как ще се пенсионирам и ще си ида в Момчилград и ако ми даде Бог сила, ще напиша едно-друго за "Родопа горделива, грамада вековечна". Но не би! Връхлетялата демокрация що съдби обърка, що народ смачка, та моите неосъществени скромни щения за "завръщане след бягство" са бял кахър.
Сега страдам, защото т.нар. демокрация отпрати живота в планината, ако не в пещерните векове, то към свирепо безвремие, смесило жесток феодализъм и див капитализъм. Вестник "Арда" през 1935 г. съобщава, че във влака в Момчилград е заловена жена, преоблечена като мъж, тя не смеела да пътува по тия страшни места сама. Връща се "славата" на това уж отречено време. Наистина бе отречено, защото Родопа бе преобразена, изникнаха нови градове като Мадан и Рудозем, построени бяха заводи и язовири, почти не остана селище, в което да няма поне един цех, който да отваря работни места. Тия цехове, както и сградите на ТКЗС и МТС, бяха пометени от сините хиени на Желю Желев и Филип Димитров и чакалите-приватизатори на Иван Костов, които дадоха клетва да изтрият от лицето на страната всичко построено от "мръсните комунисти".
Обитателите на планината имаха поминък, из основи бе променен битът им, неграмотни нямаше, нямаше и следа от предишната бедност и нищета. А сега моите земляци - българи християни, българи мохамедани и турци - вълци и мечки ги яли. Селата в Източните Родопи обезлюдяват и подивяват, пътищата са като че са обстрелвани с минохвъргачки, автобусите между населените места няма (преди нямаше село, до което да не достигат), те са само спомен от миналото.
Хич и не питайте как планинците се добират до медицинска помощ. Може да е носталгия, но във всяко село имаше здравен пункт. А сега чета какво е чудо станало в Припек - след 20 години видели в селото доктор на живо - дошъл екип от ВМА. Да беше само Припек.
Върна се "модата" на гурбетчилъка. В доспатските села Црънча, Бръщен, Барутин и Любча са останали само жените, децата и старците, те чакат на мъжете, които са в Италия. Понякога и не дочакват, щото гурбетчиите не могат да се приберат, не им плащат заработеното. Мнозина от девинските и неделинските села вадят хляба си като секачи във Франция, строители в Германия, берачи на плодове в Холандия, Португалия и Испания. Половината село Стоманово вече целогодишно живее в Испания. Крайграничните с Гърция села се изпразват от март до ноември - в южната ни съседка все ще припечелят някое евро, нищо че тя е на икономически инжекции, а в стабилната финансово България ги очаква глад и нямане.
В Родопа бе кастрирано всичко, което плодеше поминък. Затрива се тютюнопроизводството. Преди три години у нас се отглеждаха 32 000 т ориенталски тютюни, а тази година се очакват едва 8000 т. Препоръките на политиците тютюневата култура да се замести с билки, с лавандула, с шипки, с овошки са откровени цинични залъгвания. Кажете чистосърдечно на хората, че са предадени и ги оставете да приемат безизходната си участ или да потърсят своя Орлов мост. И картофопроизводителите са отчаяни. Не само защото тази година реколтата е слаба заради засушаването. Спомнете си село Сърница, чиито жители раздаваха даром продукцията си, но държавата остави да изгние труда им. А на пазара картофите са от внос. При чудовищната безработица да се измъква и последната хапка от устата на хората си е чиста проба престъпление.
Ликвидиран бе рудодобивът. Нашите оловно-цинкови находища не са от най-богатите, но при добро управление могат да бъдат печеливши. Положението с ГОРУБСО - Мадан, без който градът е обречен, някак бе позакърпено, макар че "кръпките" остават, но в ОЦК - Кърджали, работниците се оказаха заложници на Валентин Захариев -  лакомник, чийто огромен приватизационен търбух смля и унищожи доста от родната металургия. Но този Кир Михалаки на прехода е изцяло рожба на хаоса, в който бе вкарана принудително индустрията от плиткоумните ни политици.
 А това, дето написах по-преди за вълци и мечки, не е балон, а "живият живот". В смолянските села даже правят контейнери за смет, устойчиви на мечки, каквото и да означава това. Мечките - гладни като людете. А в Момчилград под връх Дамбала вълчица бастиса дузина овце посред бял ден. Случила - намерила овце, тъй като стадата оредяват. А някога са наричали Родопа "майка на овце" и не се знаела къща без крава.