Могилата

Отдавнашната мечта на археолога е на път да се сбъдне. Представете си - слизате с кола от Пампорово към Смолян и преди да сте влезли в града - в местността Могилата, попадате в исторически музей на открито, нещо като археологически Етър под родопско небе. Мечтателят е Никола Дамянов, десетилетия чертае плановете - в главата си и върху хартия - за музей на открито, който да се именува "Средновековен Смолян". Както сам казва: "20 години съм месил тестото, щото то да става за печене. Такова тесто - втасало, бухнало, красиво - поднесох на временната общинска управа, която одобри идеята." Но черна котка минала път на доброто намерение, пък може би в ония времена всичко беше временно. Но вече са осигурени 500 000 лева за проектирането на бъдещия музей на открито. Как ли? Просто Дамянов "сваля" Дянков от раз, макар че зад това "от раз" се крие твърде дълго репетиране, повече от 40 години. Нарича предвидливо финансовия министър Зевс на българската археология, а съпровождащите го Божидар Димитров и Николай Овчаров сравнява с Херакъл и Хефест. Какво е помогнало - ласкателството или значимостта на проекта, не знам. Важното е, че идеята вече проходи.
А мястото е избрано точно, тъй като местността Могилата, освен че има красив изглед и гали окото, е наситена с паметници на културата. Съдете сами: раннохристиянска трикорабна базилика от V век, манастирски комплекс от V-VII век, а те - издигнати върху антично светилище, което пък е "възседнало" светилище от къснобронзовата епоха. Тук са открити още античен път и свещен извор. Трудно ми е да се ориентирам в това наслагване на археологически обекти, та Никола Дамянов трябваше да ми обясни приемствеността между вековете - от ХV век преди Христа до ХIV век след Христа. И всичко на едно място - на Могилата. Никола Дамянов разказва какво ще види бъдещият посетител там: "Ще види ранна византийска базилика, възстановка на манастирски комплекс - богат, хубав, в който са живели много монаси. Едната пещ там е с два метра диаметър. Представяте си колко хляб се е пекъл. Имало е поклонници. Там ще се изгради музеен павилион от две части - едната под земята, другата над земята. Посетителят ще стига  по стълба до подземното царство на бог Хадес. Влиза се в помещение с антична мозайка, изографисани стени, чиито проекти на доц. Никола Гегов пазим. Неговият син от Мадрид, също художник, е готов да направи стенописите безплатно. В това Хадесово царство ще бъде показана тайната на старите гробища в планината."
А старите гробища разказват как некрополът от езически се превръща в християнски и затова му трябват два века, но и как толкова са нужни, но вече хиляди години по-късно, християните да станат мюсюлмани. Некрополите на Беден, Борино, Арда, Забърдо, Грохотно, Барутин показват, че населението си остава старото, само постепенно се променя религията му. Тук е документирано криптохристиянството. Зад фасадата на наложеното мюсюлманство голяма част от родопчани - скрито, в семейна среда, продължили да изповядват праотческата си християнска религия. За това свидетелстват не само тайните долапи с икони, кандила, просфорници за петохлебия и други християнски потреби в старите къщи на родопските мюсюлмани, но и каменните надгробия на мюсюлмани с издълбани върху тях християнски кръстове.
В смисъла и значението на бъдещия музей на открито "Средновековен Смолян" ме убедиха колкото неговите привърженици и главният адепт Кольо Дамянов, толкова и скоростната реакция на Ефрем Моллов, авторът на антибългарското провокационно "научно" четиво, за който вече писах в тая колонка и призовах да го прочетат и в прокуратурата. Лидерът на т.нар. Европейски институт "Помак" узна, че на Могилата ще се прави музей на открито, подскочи като ужилен и във вестник "Родопи вест" поучава Никола Дамянов и историците "да пишат историята на България, а не историята за християнската религия, която е наложена на българите с меч и много жертви". Не друго, а християнството вади очите на Моллов, който пак развърза торбата с измислици за някакви прабългарски магове жреци, прогонени от Борис Кръстителя в планината. А пък Могилата била тракийско светилище, в нея не били живели християни, и тук било мястото на първите мюсюлмани в Европа. Ще трябва ли да обяснявам кой и откъде дърпа конците на "жреца" Моллов, кой има интерес в Родопите да няма и следа от християнството. Първо да се заличават старите следи от ранното християнство преди покръстването на България, да се прикрие криптохристиянството, та да се оспори 16-вековната християнска култура на Родопите. После ще дойде часът за разправа с действащото днес православие.