Зависимост

    В новите ни псевдодемократични разсъждения понятие като зависимостта се настани трайно в лексиката на кандидати за властта и битуващи около тази съблазнителка цели две десетилетия лица, но не личности. Стана вече дори досадно хора с ограничен интелектуален потенциал да кадруват в държавата и да обявяват този или онзи за непригоден, защото бил зависим от службите, в които работел или им сътрудничил навремето и по този начин щял да бъде лесно манипулиран. В помощ на тази добре измислена не от наши мозъци схема бе впрегната и вездесъщата Комисия по досиетата, която си намери верни и изцяло "независими" последователи в изпълнената с нежност и романтика дейност за решаването на човешки съдби.
А се оказа всъщност, че своеобразното прочистване при нашите условия си имало една-едничка прозаична цел. А тя е - да се елиминират и компрометират силни кандидати за властта на всички равнища и да се разчисти терен за преобладаващата маса от недокоснати от порока ангели. Съвсем друг е въпросът, че впечатляваща маса от същите тези хвъркати и кристално чисти създания е до гуша потънала в зависимости от кого ли не. Но, видите ли, това било част от тяхната жертвоготовност в името на либералдемокрацията, естествено добре възмездена.
    Пиша всичко това, защото по волята на една група властолюбци през октомври пак подкарват народа на избори. И отново започва онази семпла игра със зависимостите. Естествено от нея ще бъдат пощадени нашите деца, които се раждаха в годините около чертата, разграничаваща мракобесието на социализма от благоденствието на капитализма, времената на лишените от банани и набиващите в организма си безброй Е-та от продуктите на чуждите хранителни вериги, периодите на милиционерски произвол и смилане от бой в управленията на МВР на дългокоси бардове на свободата и след това - на умилителна полицейска толерантност към някакви си там престъпници и търговци на стимулиращи вещества, даряващи радост за сърцето и мозъка. С една дума, нека превърнем тези избори в една асамблея "Знаме на мира". И всички деца от близо и далеч да ударят камбанката на своята амбиция и да възвестят царуването на новото време - на огромни и криви банани, на никакви зависимости от някакви си там стипендии в чужди университети, от щедро финансиране за търкаляне по жълтите павета и издигане срещу "правителството на комунистите и турците" на подозрително художествено изписани лозунги, на служебно влизане във властта на видни представители на професионални протестъри по подобие на професионалните революционери, и... т.н. безкрай.
    Та, думата ми е за зависимостите и тяхното многообразие в наши дни. Нека си признаем, че в основата на този не от вчера измислен похват винаги стоят тяхно величество финикийските знаци - парите. Тези шумящи всевластни хартийки купуват всичко, особено в държави като нашата, където хората са на колене пред бедността. Как освен с "финикийска" зависимост да си обясня обстоятелството, че всички повярваха как Обединената партия на пенсионерите пристанала на  формацията на Борисов. Та нима точно тази социално най-уязвима група не пострада най-много по време на магистралното управление на ГЕРБ? Пенсионерите опровергаха, но малцина разбраха това. Или онази тъпотия с документа "Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана", според която страната ни е в информационна война с Русия. Не намирисва ли това на тежка зависимост и стремеж за тежка обвързаност? Особено на президента Плевнелиев. Или подготовката за превръщането на мнозинството български граждани в зависими от едноличен диктат за известен период чрез подмяна на крайния резултат от вота им със задействането на изборната машинация на Цветанов, чрез купуването на гласове и напъхването на мъртви души в избирателните списъци.
    Така че целият ни беден и поруган от политически мерзости живот се оказва изпълнен със зависимости. Най-много са те в топлото политическо гнездо, където който веднъж влезе, трудно избира свободния полет. Да не говорим за обикновените хора, изцяло зависими от мизерни заплати и пенсии, от благоволението и алчността на родни и чужди монополисти, от всеядната административна система, от побъркващата съзнанието агресивна информационна среда и превръщащата се едва ли не в наркоза пристрастеност към елементарни телевизионни форми и пошли сълзотворни серии на екрана от сивия поток. Трябва ли тогава да се учудваме, че се задейства инстинкт за здрава ръка и авторитарна власт вместо разумна политическа концепция. Това обаче открива път към продължаващ грабеж, вместо най-после към разумна и социално ориентирана политика. Затова, докато не е непоправимо късно, разкъсайте в себе си оковите на приковалите ви зависимости. Дайте воля на истинския си свободен избор, защото бъдещето сега зависи от вас.
    Мислете!