Опиянение

В преддверието на натрапените предсрочни избори ни връхлетяха доста странни неща. Сега се оказва, че в деня на вота в редица големи градове на електората му се позволявало да пие. Естествено кметовете на по-малките населени места също ще отворят кранчето за ракията, а да не говорим за селата, където домашнярката и нейни евтини подобия се леят безпрепятствено в делник и празник и за тях закони няма открити. "Прекрасно, най-после", ще възкликнат пияниците в демократичен унес от поредната стограмка. А скептиците, сред които очевидно съм и аз, ще умуват над мъдрото решение и какво всъщност то е променило. Та нима някой някога е спазвал ограничението за употреба на алкохол по избори. Напротив, известно е, че забраненият плод е най-сладък и поради това в тези часове дори долнопробен спирт с някаква есенция се възприема като висококачествена напитка с троен дестилат.
Спомням си в тази връзка по времето на Брежнев в бившия Съветски съюз с моя приятел и колега от радиото Владо Цаков си седим в ресторанта на престижния тогава московски хотел "Украйна" в очакване на резултатите от избори с предизвестен резултат от над 90 процента подкрепа. Естествено забраната за алкохол е в действие, а в заведението народът - видимо развеселен. Бързо откриваме причината. На масите всички пият в непрозрачни чаши "чай" от има-няма 40 градуса. На излизане един от посетителите с влажни очи на признателност уж прошепна на сервитьорката с неконтролирано висок глас: "... като че ли днес водката беше много сладка". Репликата взриви славянската чувствителност на клетата женица, която тегли такава майна на словоблудника, че той гузно се изниза под укорителните погледи на другите присъстващи въздържатели.
Всичко това се случи преди повече от три десетилетия. Днес също, дори в по-впечатляващи дози, демагогията ни следва на всяка крачка. Та, питам се, точно една седмица преди изборите ли трябваше да се реши фундаменталният за нацията въпрос за пиенето в часовете на вота. Или в търсенето на всеобхватен пропаганден ефект в дните на голямото натягане на служебния кабинет (известно на кого!) на електората се разрешава да разруши бариерата от миналото и изпадне в кротко (дано е така!) опиянение в очакване на също досадно предизвестявания от независими социолози резултат. Пък и онази примитивна манипулация с "ВИП Брадър" също намирисва на слугинаж и обслужване на амбициите за власт на определена политическа сила. Само че тези преднамерено сатанизирани и деформирани картинки от соца в къщата на "изтъкнати" родни интелетуалци (изключение правят само знае се кои!) може да изиграят лоша шега на иначе повратливите сценаристи.
В обществената манипулация, уважаеми, има известни принципи. Един от тях е посланията да бъдат въздействащи за максимално широка аудитория, тъй като в противен случай ефектът е ограничен, да не кажем обратен - като набит в кръвоносен съд стент на здрав пациент. При придобилия популярност чуждестранен телевизионен формат наложената схема за мрачното минало преди сакралната 89-а и бляскавото настояще след това е, меко казано, неработеща. По простата причина, че преобладаващата част от застаряващото ни население (това наистина е тъжно!), а и не само, добре помни живота в сатанизирания във въпросното предаване социализъм. Затова, дори на инат и в името на вдъхновената от идеали младост, зрелият електорат несъмнено ще заложи на автентичната възможност за по-голяма справедливост, независимо от лицемерните обещания на много партии точно в тази посока. Съвсем друг е въпросът дали в интерес за спасяването на отечеството този път ще се наложи изпълнителната власт да бъде съградена с най-силната професионална конструкция след прехода на допустимо по-широка, но не толкова партийна или личностна, а на принципна основа. По пътя до тази хипотетична възможност обаче стои датата 5 октомври. Именно на нея вече прекалено изтрезнелият от жестоката реалност българин, пак на инат и заради позволения алкохол на изборите, ще дари с доверие отново своите хора. И тогава, вече на съвсем свежа глава, ще стане ясно дали след избора ще го омайват хладнокръвно служебно с политика менте, или най-после начело на държавата ще застанат отговорни хора професионалисти, отдадени единствено на мисията да изведат България от тинята на посредствеността. Ако пък и този път това не се случи, то изглежда имаме един-единствен изход. Ще напредваме с износ на лъвове за Африка, газ за Украйна, хладилници за ескимосите, а и политици в излишък в партийните фризери ще се намерят. Дано все пак някой широк специалист не се впечатли от богатата ни експортна листа. Че тогава - горко ни!