Протестите: нова битка на дясното срещу лявото

Васил Проданов

Протестите в България след 23-годишен преход към катастрофален капитализъм минаха през различни фази. Юнските протести започнаха като спонтанна реакция срещу едно безобразно назначение на висш ръководен пост, което незабавно бе спряно и поводът за продължаването им изчезна. Те обаче продължиха и намесата на множество различни сили ги тласна в посока, различна от повода, който ги породи. Възникна спор дали днешните протести са различни от февруарските. Категорично съм съгласен с тези, които смятат, че са различни. Февруарските протести имаха в своята основа вика, отчаянието на бедните и онеправданите. Те бяха доминирани от социални искания, апелираха към политики, които традиционно са свързани с левицата и лявата политика. Неслучайно съвпаднаха със серия от самозапалвания и самоубийства на доведени до отчаяние от глад и невъзможност да си плащат сметките си хора. Днес не е така. Водещата линия в сегашните протести, независимо от разнородността на участниците и техните интереси, все повече

 изглежда като реванш

на дясното срещу лявото.
Кои могат да бъдат аргументите за това?
1. Самите протестиращи и заобикалящите ги журналисти безкрайно повтарят, че хората на площадите не се интересуват от сметките за тока, заплащането, от социалните мерки, това, че икономиката може допълнително да влоши показателите си от "избори до дупка". Те самопредставят себе си като хората, които не се интересуват от цената на тока, за които социалните проблеми не са важни. Очевидно това не са интересите на милионите бедни, безработни, нямащи. Не са протестите на тези, които не могат да свържат двата края - интересите на хората, които са защитавани от традиционната левица. Не са интересите на тези, които допълнително обедняха по времето на управлението на ГЕРБ. Не са интересите на онези 400 000, които останаха без работа. Не са интересите на хилядите, които останаха без жилища, отнети им от банките през последните години, защото не могат да си плащат ипотеката.
2. В подкрепа на протестите се обявява ключова организация на най-богатите хора в България - Конфедерацията на работодателите и индустриалците. В този смисъл важна част от олигархията иска реванш и не иска това правителство.
3. Основните лозунги на протестиращите са

 същите антикомунистически лозунги

с които се легитимираше и придобиваше самоличност десницата през 90 години - "кой не скача е червен", "червени боклуци" и пр. Само че в началото на 90-те години все още селското стопанство и индустрията бяха в ръцете на държавата и те имаха някакво основание за това. Сега, в края на този капиталистически преход, в който всичко, построено от социалистическата държава, е ликвидирано или разграбено, на нейно място властва див капитализъм, в България има едри капиталисти, малко средна класа и море от бедни, декласирани и озверели хора. Очевидно е, че никакви "комунисти" (хора, които подкрепят държавната или общонародна собственост като инструмент за развитие) не съществуват в парламента. Това е просто идеологическа риторика, чрез която с четвърт век закъснение се реанимират внушения, които да скрият истината за катастрофалния капитализъм, родил днешната олигархия.
4. Най-активни участници в протестите са ключови лица на традиционната десница и изобщо активисти на групата от партии център-дясно, като се почне от ДСБ и СДС мине се през Кунева, "Синьо единство", "Зелените", партията на Касим Дал и се стигне до различни задкулисни версии на подкрепа от страна на ГЕРБ. Те виждат в ставащото

 възможност за реанимация

издигат лозунги за "ново дясно", отправят си взаимни реверанси за сътрудничество, търсят посоки да се завърнат на политическата сцена.
5. Институтът за пазарна икономика, чийто идол е неолибералната икона Айн Ранд и който е ключов тинк танк, предлагащ десни икономически политики в периода на българския преход, категорично се обяви в подкрепа на протестиращите и критикува мерките, предприемани от правителството на Орешарски.
6. Знаковото лице на българската антикомунистическа десница от 90-те години на ХХ век Едвин Сугарев обяви отново гладна стачка, както го правеше в онези времена. Нищо че, както казва един знаменит класик, това, което е било някога трагедия, сега се превръща във фарс.
7. Един от многото богати хора в България, бивш министър от дясното правителство на ГЕРБ - президентът Плевнелиев, обяви, че снема доверието си от правителството и подкрепя изцяло протестиращите.
8. Исканията на протестиращите се концентрират в промени в избирателната система, която да допусне колкото се може повече от невлезлите в парламента "десни партии" или до така наречената "смяна на политическата система", под което се разбира

хаос от противоречащи се искания

простиращи се от намаляване броя на депутатите до мажоритарна система. Във всички случаи това ще направи парламента не по-работоспособен, а по-неефективен и манипулируем с малки групи депутати, които много по-евтино могат да се напазаруват от олигархията. Проблемът, погледнат отляво, е промяна в икономическата система, което обаче и наум не идва на протестиращите и от което бягат като дявол от тамян тези, които стоят зад тях.
Както установява още преди повече от век в "Психология на тълпата" Густав Льобон, в тълпата настъпват процеси на заразяване, отделните индивиди губят индивидуалност и се държат по начин, който не е характерен за тях в нормално състояние. Стихията на тълпата, умело тласкана в съответна посока, затъмнява индивидуалния разум. Сред протестиращите днес също има заразени от тълпата и емоциите хора, чиито интереси съвсем не са тези на десницата, не са интересите на богатите хора. Такива, за които плащането на сметките, работното място, здравното осигуряване, пенсията са особено важни, жизненозначими в едно общество, в което според Евростат почти половината от населението потъва в отчайваща бедност. Сред тях е и 83-годишната Баба Неца, която е гласувала за БСП, защото помни как ходила редовно на почивки през лятото и колко добре е живяла при социализма. Сигурно има и други като нея. Там има немалко хора, които са недоволни просто от ужасяващите следствия от българския преход към капитализма, от това, че либералната демокрация в условията на олигархичен капитализъм работи не за всички хора, а само за определена част от обществото. Те ще останат излъгани. Ще станат жертва на това, което Хегел нарича "ирония на историята" - хората преследват едни цели, а се получава нещо съвсем различно. Бедните и неоправданите неведнъж са били психологически и идеологически жертви на десницата. Те бяха жертвата на доскоро управлявалата ни гербаджийска десница. В крайна сметка немалка е вероятността да се окажат такива жертви и днес.