Данъчната амнистия - цяр или секира?

Данъчната ваканция ще върне ценните специалисти в България, заяви вчера проф. Бистра Боева. Тя посочи прогноза, според която към 2020 г. се очертава недостиг с около 13% на висококвалифицирана работна сила и излишък с 15% на нискоквалифицирана работна сила.
Предложението за данъчна амнистия не е от вчера. Върти се дежурно от години и все не се стига до консенсус и решение. В началото на април дори финансовото министерство заяви, че готви данъчна амнистия за лихви по просрочени дългове за данъци и осигуровки на фирми и граждани. Според оптимистичния вариант от мярката могат да бъдат събрани 1 млрд. лв., а според песимистичния - 30-50 млн. лв.  Предложението срещна подкрепата на работодатели и синдикати, но експертите се обявиха категорично против.
Според работодателски и стопански организации (КРИБ и БСК) една данъчна амнистия би насърчила светлия бизнес. Идеята бе лихвеният прозорец да продължи три месеца, в които старите дългове да могат да се платят без лихвите. Основният мотив е, че в момента лихвата за просрочия е много висока, особено при осигуровките - 20% плюс основния лихвен процент на БНБ на годишна база, който за април е 0,15%. При данъците пък глобата е 15% плюс ОЛП. Тези високи лихви понякога затрудняват плащането и на главницата. А когато закъснението е за един по-продължителен период, лихвата дори надхвърля главницата. В резултат фирмите стават неизрядни платци и започват да се крият в сивата икономика, а хазната губи постъпления.
Според експерти обаче идеята да бъдат опростени лихвите по просрочените задължения за данъци и осигуровки нарушава основния принцип на правовата държава - за справедливостта. На пръв поглед да се опростят лихвите по натрупани данъчни и осигурителни вноски изглежда привлекателно, особено за неизрядните фискални длъжници. Но тя не е добра, защото наказва всички граждани и фирми, които си плащат навреме задълженията към държавата. Тази идея деморализира останалите субекти и в крайна сметка цялата икономическа система. Възниква опасност всички икономически активни лица да подчинят своето поведение в бъдеще на очаквания за следващи данъчни амнистии. Това ще влоши данъчната дисциплина и ще доведе до още по-масово избягване на плащането на данъци. Освен това по този начин нищо няма да се подобри - нито ще се увеличат инвестициите, нито ще се създадат работни места. Та дори данъчна амнистия да вкара някой и друг лев в хазната, ако това е за сметка на бъдещи неплащания на данъци и осигуровки, едва ли си струва начинанието, заключават икономистите.
И докато спорят с бизнеса и синдикатите кои са най-преките пътища към Рим, държавата бездейства и не знае каква позиция да заеме - ту сама предлага данъчна ваканция, ту се отказва от нея. Та докато се чуди, да вземе мерки за засилване на данъчния контрол и събираемостта, защото никога досега фирмената задлъжнялост не е била толкова висока. А това е показател за слаб контрол на държавата. Но най-вече да помисли за промени в данъчната политика и осигуряване на стабилна бизнес среда и по-коректни правила, които да стимулират плащанията, да изсветлят бизнеса и да привлекат така желаните чужди инвестиции.