Народе????

Можех и аз да се присъединя към ония "писачи на букви", които, дойде ли годишнина на Васил Левски, "грабват перата и забиват поглед в тавана", но есето на моя приятел Веселин Стоянов ме обезкуражи. Завидях му как добре го е написал и ми се ще да застана зад честните му и ясни призиви, които дефинират националното отношение към Левски. Първият: "Оставете на мира сянката на Апостола!" Не я оставиха и сега в навечерието на 140-годишнината от обесването му - медиите нищеха най-вече предателството, а не посланията му (за това писа Лозан Такев в ДУМА), разнасяха предания, една газета даже пусна умилителен текст за палача циганина Кадир, обесил Дякона, друг оклепа Любен Каравелов. Толкова години пишещите братя така и не проумяха, че светът на Дякона е храм, в който се пречиства българската душа, защото няма по-голям възрожденец и по-завършен родолюбец от него. И всякакви импровизации и волности в писанията дразнят народа - както и опитите да бъде вкаран в познати калъпи, пък и напъните да го превръщаме в икона. Да се поучим от проф. Дойно Дойнов, който, след като  десетилетия наред осмисля всичко документирано, написано, чуто и разказано за Апостола, удивителна смесица от представата и истината за него, събра смелост да подреди мислите си и позициите си в книга, която нарече opus vitae (книга на живота). И я озаглави по удивително поучителен начин "Левски - най-ясната загадка", с което обезоръжава всички, които се вграждат в сянката на Дякона.
Вторият апел на Веско Стоянов е: "Оставете Апостола на неговия народ". А това са хорицата, които на 19 февруари носят цветя на паметника му в София, там, където някога е висяло "черното бесило" - без покана и организация, водени само от преклонението и обичта към "най-българската рожба". А когато оня ден опаковаха паметника, привидно с добри намерения, народецът се разлюти и смъкна платнището, за да покаже, че Левски и с пръст не може да се пипа. Защото той е Народен. Не принадлежи на политиците. Веско Стоянов ги назидава: "Не слагайте портретите му над главите си, Апостола не става за ореол на нечии политически мераци. Ако все пак държите неговият образ да бъде близо вас, сложете го на отсрещната стена, та колчем вдигнете глава, да срещнете очите му. Ако ви се срещат тези очи, разбира се..." Аз пък ще добавя: "А може и да чуете неговото "Народе????"
Впрочем, заслужава си да размишляваме върху този вопъл с четири въпросителни. Ето отговорът на акад. Константин Косев: "Още приживе, когато изгражда темелите на вътрешната организация в страната, Левски изпитва известни съмнения и терзания - дали, когато настъпи решителният миг на бунта, българите ще проявят достатъчно кураж, дързост, воля и издръжливост, за да понесат както подобава съдбовните изпитания? Може би поради тези негови тревожни съмнения в тефтерчето му фигурира загадъчният въпрос - народе???? Българският народ му отговори през април 1876 година по достоен начин, но за жалост Левски нямаше как да узнае отговора му и да види добрата сетнина от своето знаменито творение - вътрешната революционна организация". Това ми припомни и думите на Димитър Талев, писани през 1929 г.: "Три години преди неговата смърт българският народ едва ли не бе стадо от покорни роби, но три години след бесилото при София - една голяма част от тия роби се улови за оръжието и се дигна да се бори на живот и смърт".
"Какво стои зад страшните четири въпросителни на "Народе????" е подзаглавие на новата книга на Иван Гранитски "Внимателно бързайте!" "Дали всъщност това е вопъл, поплак, скръбен възглас,  пронизващо стенание, или призивен и литаврен вик? Тържествена бойна тръба или едва доловима въздишка? А може би е скръбен шепот или философско-съзерцателен, отправен към дълбините на свръх-Аза въпрос?" - се пита Иван Гранитски. Отговора той търси в ключовите думи емблеми на Левски, а те са Отечество, Народ, Свобода, Република, Независимост, Справедливост, Любов, Хармония, Милосърдие... И както и да нарича знаменития възклик от джобното тефтерче - вулканичен поплак, загадъчен вопъл или словесна мълния, Иван Гранитски вижда в него не само цялата непомерна и неизтощима любов на Левски към българския народ, състрадателното му разбиране и приемане на неговите кривици и исторически обременености, но и възторжено-ликуващото предусещане за бъдещето му. Авторът търси и съвременните проекции в "Народе????", за да ни внуши, че заветите на Левски не са за всекидневна употреба за щяло и нещяло, а свещено облъчване с енергията на съзиданието и просветлението. Припомняйки си духовните послания на Апостола, ставаме "все по-волни, излъчващи вътрешна светлина, и свободни".