Ще се самоизяде ли БСП?

Няма да е честно, ако се правя, че от Брюксел не виждам лидерския конфликт в БСП. Той се забелязва и от доста европейски фигури, които познават България и й желаят доброто. Невероятни хора, такива като тях едно време наричахме "приятели на България" и ги награждавахме с ордени. Имах срещи с такива личности напоследък. Питат ме: какво става? Опитвам се да обяснявам, с уговорката, че не живея от няколко години в България и не знам всичко. Но много по-интересни от моите обяснения са въпросите и реакциите на събеседниците ми.
Ето накратко типични въпроси.
Защо българските социалисти поднасят такъв подарък на Борисов? (В Брюксел изборът на Станишев за лидер на ПЕС направи голямо впечатление. Мнозина решиха, че това ще го засили изключително много във вътрешнополитически план.) Шеговито обяснявам, че Борисов често вади голям късмет.
На колко години е Първанов? (По някаква причина представата е, че е вече доста възрастен, подтекстът е - защо не пише мемоари? Обяснявам, че Първанов всъщност е млад лидер, дори и след двата си мандата като президент.)
Защо Станишев иска и двата поста, ПЕС и БСП? (Предшественикът му Пол Нируп Расмусен имаше само лидерски пост в ПЕС.) Обяснявам, че Станишев зае поста в качеството на "изпълняващ длъжността" до конгреса на ПЕС в Букурещ на 28-29 септември, на който има големи шансове да бъде избран за пълен мандат, но теоретично съществува възможността и за друг лидер.
Защо тогава Първанов не изчака до септември? Обяснявам, че доколкото ми е известно, лидер на БСП ще се избира на конгреса на 19-20 май.
Защо тогава не отложите конгреса за октомври? (Логичен въпрос, сам не се бях сетил за него.) Признавам си, че не знам дали това е възможно по устав. Но едно примирие до октомври в името на по-висшите политически цели на БСП изглежда повече от разумно решение.
В края на деветдесетте години българската левица беше ужасно разделена. Тогава европейската левица инициира "Солунския процес" на сдобряване на различните крилца и перца на левицата. Наречен беше така, защото западни емисари сдобряваха лидерите на левицата в Солун. Но тогава БСП даже не можеше да мечтае за членство в Социалистическия интернационал, камо ли в ПЕС. Сега, когато оглавяваме ПЕС, нима пак трябва западняци да идват да ни сдобряват?
Всъщност от българската левица, а също от румънската левица (неслучайно конгресът на ПЕС е в Букурещ) се очаква много в европейски мащаб. Очаква се най-доброто, очаква се силно завръщане на власт с идеи, приложими в европейски мащаб, и в никакъв случай самоизяждане.
От лидерите на българската и румънската левица се очаква да бъдат мотор на бъдещите европейски избори през 2014 г., които този път трябва да бъдат спечелени от левицата. Очаква се ясен проект за провеждане във всички страни на вътрешни избори за излъчване на кандидати, като лидерите на националните листи ще посочат кандидата на ПЕС за следващ председател на Европейската комисия. По този начин този, който ще смени Барозу, ще бъде директно избран за този пост. Всички, които гласуват за леви кандидати в целия ЕС, чрез вота си ще издигнат новия лидер на Еврокомисията, името на който трябвало да стане известно поне година по-рано.
Защото на този етап всеки път, когато Барозу се опитва да каже нещо, някой ръководител на голяма страна членка му казва да мълчи, като му припомня, че не е директно избран, а назначен на този пост. Това унизително положение може да бъде преодоляно благодарение на инициативата на европейската левица, в която България играе водеща роля. Така следващият председедател на Европейската комисия ще бъде легитимен и силен, за да налага волята си за общия европейски интерес. Барозу не смее да вдигне телефона и да каже на премиера на Холандия, че сайтът на Вилдерс е срам за Европа. Бъдещият председател на Комисията няма да търпи подобни безобразия.
Ето какви трябва да бъдат перспективите - не самоизяждане, а мощен импулс за промяна на европейската левица и на Европа. Не знам дали Господ е българин, но на българската левица е гласувано огромно доверие. Българите сме способни на най-доброто и на най-лошото. Дано не пропуснем наистина предоставения ни от Господа шанс!