Девалвация на научните звания - докога?

Юлия Пискулийска
 

- Проф. Чернинкова, каква е представата ви за хабилитирано лице?
- Да бъде изявен професионалист и изследовател в съответната област, с доказано високо равнище на научната си продукция и, разбира се, да има качествата на преподавател.
- Какво очаква обществото от тези личности?
- Хабилитираните лица в университетите създават и възпитават следващото поколение специалисти в различни области, изключително необходими за бъдещото развитие на страната ни.
- Да се опитаме да направим съвременна снимка на проблема: как се създават сега у нас доценти и професори?
- След променения Закон за развитие на академичните кадри и за научните степени и звания, въведен от предходното правителство, е налице свръхпроизводство на хабилитирани лица (доценти и професори), което надвишава реалните необходимости на малката ни и все по-намаляваща държава. В това отношение имаме пример с Румъния, в която подобен закон беше отменен след аналогично свръхпроизводство на хабилитации.
Освен това не са налице ясни критерии и законови правила за оценка на нивото на научната продукция при хабилитация, особено при повишаване на "доцент" в "професор". С избирането на научни журита от няколко човека (често пъти "подходящо" избрани лица), могат да бъдат хабилитирани хора, които при обстоятелствата на предишния закон никога не биха могли да преминат тази бариера и които не отговарят на никакви критерии за хабилитация и научно качество. Разбира се, не твърдя, че старата система със специализираните научни съвети и ВАК не се нуждаеше от реформи и осъвременяване, но това, което се създаде на тяхно място, не е по-доброто решение в никакъв случай. С този закон и възможностите за автономни избори в отделните университети се създава голяма разлика в критериите на различните университети в страната.
- Какво губим от това свръхпроизводство?
- Получава се девалвация на научните звания. Липсата на ясна оценъчност и стабилни критерии и правила поражда възможности за несправедливи избори, което демотивира преподавателите, особено младите. Създава се възможност да бъдат избирани лица, които са по-удобни или по-близки на висшестоящите управленски кадри в университетите.
- А кой печели?
- Определени лица, които имат интерес от подобни занижени или неясни критерии.
- Различните страни на проблема: икономическа, политическа, човешка... Срещат ли се или се разминават?
- Според мен най-важна е човешката (моралната) страна на въпроса. И без това България губи своите най-образовани млади хора, които след завършване на висшето си образование в чужбина или у нас напускат страната и търсят реализация навън. Така промененият закон не би ги стимулирал да останат у нас.
- Ролята на школите - и може ли да съществуват при това свръхпроизводство на доценти и професори?
- Естествено, че това свръхпроизводство размива и самата идея за школи в науката.
- И още един опит: за портрет на професора с местно значение.
- Не бих искала да коментирам, но какво значи "местно значение"? Мислите ли, че това ни сближава с Европа и с европейските критерии? Може ли да има наука с "местно значение"?!