Дъб, който виши клони високо в небето

Вяра Дянкова

Животът на истинския българин Александър Стамболийски е непрекъснат низ от достойна борба. Започнал образованието си в родното село Славовица, продължава в Садово, Плевен и Хале - Германия, където завършва агрономство. След кратко учителстване се отдава изцяло на политическа дейност. След Янко Забунов е един от първите водачи и идеолози на Българския земеделски народен съюз, учреден през 1899 г. По-късно, през 1908 г., вече е народен представител. Когато избухва Първата световна война, той води упорита борба против намесата на България във войната и отправя остри обвинения към цар Фердинанд, за което е осъден на доживотен затвор!
След пробива на фронта при Добро поле части от разбитите български дивизии, заедно с недоволни от други войскови части, на връщане към България решават да бъде извършена промяна в царството спрямо виновниците за загубената война. По време на това войнишко въстание Александър Стамболийски е освободен и на 27 септември 1918 г. в Радомир е определен за председател на Радомирската република. Главнокомандващ е земеделският водач Райко Даскалов, който издава заповед за настъпване и превземане на столицата, но при настъплението били разбити от софийския гарнизон. Два дни по-късно, на 29 септември, се подписва примирието-капитулация в Солун и три български дивизии, разположени западно от скопския меридиан, поемат пътя на заложничеството! И сто хиляди заложници, бащи и синове, обезоръжени, обосели, мокри, кални и гладни, свели глави, мълчат и вървят по най-дългия път. Пътят на горестта!
През следващата 1919 г. на 6 октомври е съставено коалиционно правителство от БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски, а на 27 ноември идва вестта за края на заложничеството - когато интересите на великите сили са постигнати.
Няма друга по-осезаема истина в българската памет от този ден, в който правителствената делегация за участие в конференцията за мир е поставена под охрана в "Шато дьо Мадрид", хотел в парижкото предградие Ньой, и без право на възражение е принудена да приеме безпрекословно присъдата на Версай, когато Александър Стамболийски полага подписа си под капитулацията и счупва златното перо на писалката!
През 1920 г., след спечелени парламентарни избори от БЗНС, Стамболийски съставя самостоятелно земеделско правителство. Негово дело са аграрната реформа, законите за трудовата повинност, за консорциума, за водните синдикати, за данъка общ доход, просветната реформа и др. Стамболийски съди и виновниците за двете национални катастрофи, които проиграха шанса за национално обединение на родината ни. Благодарение на усилията му за преодоляване на международната изолация, в която изпада страната ни след Първата световна война, България е приета през 1920 година за член на Обществото на народите (0Н)! Срещу прогресивните реформи на неговото правителство и миролюбивата му външна политика застават реакционните сили в страната, които извършват военно-фашистки преврат, подготвен от политическата групировка "Народен сговор" с председател Александър Цанков - на 9 юни 1923 г. той възглавява новото правителство. По време на преврата Александър Стамболийски е в Южна България, за да организира борба срещу властта на Ал. Цанков, но е заловен и след жестоки изтезания е умъртвен на 14 юни 1923 г. Новият министър-председател на България продължава по същия начин с убийства при  потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. и белия терор след априлските събития 1925 г.
Една от най-точните характеристики на Стамболийски като достоен български син е на академик Ефрем Каранфилов в неговата книга "България", където пише: "Има една снимка на Стамболийски с баща му пред огромен дъб в Славовица. Бащата е дребен, немощен старец. Синът - мощен, як, смръщен, готов за борба като дъба до него. Той здраво е впил корени в родната пръст и виши клони високо в небето. Това е българският характер, българинът, който накара орачите и косачите да се изпълнят с политическо самочувствие и гражданско съзнание".
Българската история е сътворена от събития, достойни личности и превратности, които всеки истински българин, особено днес, без предателите, трябва да помни, за да живее кален с волята и ясното съзнание да бъде предан на Отечеството.