Бездарна власт превърна в мит раждащата българка

България е страната в Европа с най-бързо топящо се население. Броят на българите е намалял с над 580 хиляди души от началото на това столетие. А за четвърт век сме с 1,65 милиона души по-малко. Факторите, допринасящи за този демографски разрив, са емиграцията, високата смъртност, ниската раждаемост, влошените параметри на живота, антисоциалната политика, водена от управляващите, високата безработица, чиито реални нива се укриват грижливо, безпримерно ниската производителност на труда и поддържаният убийствено нищожен стандарт на живот. Според прогноза на ООН през 2050 година у нас ще живеят не повече от пет милиона души.
Тази мрачна демографска перспектива се превръща все по-ясно в неизбежна реалност. Основна причина за това е бездарната политика, която в продължение на 23 години се води от доморасли лидери, неуморно афиширайки антикомунистическите си възгледи.
Кой например би могъл да потърси отговорност от Иван Костов, от Филип Димитров и сие седесари за провалената приватизация на наши добре работещи стопански предприятия? Тези ненужни приватизационни сделки далече не можаха да създадат съвременното стопанско лице на България, в което да се отразява нормалният живот на хората. Напротив, в резултат на редица неуспешни сделки с какви ли не инвеститори бяха унищожени важни стопански отрасли - промишлеността, селското стопанство, химическата индустрия...
Милиони наши сънародници, и то от различни поколения и възрасти, бяха лишени от перспектива за нормален живот, работа и отглеждане на деца. За стотици хиляди семейства оставаше една-единствена възможност - несигурната емигрантска участ. Мнозина млади хора, останали тук, не се решават да създадат семейство, да се грижат за деца, защото или са безработни, или пък получават незначителни доходи. Същевременно цените на стоките продължават да растат неспирно, левът продължава да се обезценява, а покупателната възможност на хората все повече намалява. Корумпираното здравеопазване е недостъпно за все повече хора. Все повече училища пустеят и се рушат, а хиляди деца всяка година напускат преждевременно класните стаи. 
Неволно си спомням за Ботевото стихотворение "Хайдути", където лирическият герой възкликва:
Какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка...
Тези стихове в случая звучат тъжно. Те говорят недвусмислено, че за да ражда една жена, трябва да има преди всичко самочувствие, да бъде свободна, да усеща сила в себе си, за да изяви своята плодовитост. Българката днес все по-трудно се решава да роди. Вината, разбира се, не е в нея. Вината е в онези, които ни принуждават да водим все по-мизерен, все по-беден и все по-безличен живот. Резултатът от тази принуда е, че ние, българите, оставаме все по-малко. Все по-бедни и все по-нискоинтелигентни според някакво друго проучване, но то е видно и без каквато и да било статистика. Всъщност за готвещите се да управляват отново "Граждани за европейско развитие на България" единствено важната статистика е тази, която ги изкарва всеки ден в най-популярните медии неизбежно първи по политически рейтинг. Услужливи и високоплатени социолози и журналисти се грижат добре за тяхното популяризиране. Болна България!