Капелмайсторът ловец

Композиторът на "Един завет" и марша на моряците "Чеда сме ние на морето" Георги Шагунов е един от обичаните и популярни бургаски музиканти в началото на миналия век. Името му е тясно свързано с развитието на воинската маршова песен у нас, на която той отдава 50 години. Популярният композитор е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив, учил е в Държавната консерватория в Лион, Франция. Още преди да завърши диригентския курс, е назначен за помощник-капелмайстор в Лион. От 1897 г. до пенсионирането му през 1930 г. той е бил капелмайстор на "24-ти Черноморски бургаски полк".
Георги Шагунов е с всестранно творчество и изумителна продуктивност. Композира неуморно до смъртта си през 1948 г. Музикалното му наследство се състои от 922 произведения - маршове, валсове, забавна музика, музикални пиеси, симфонии, опери и др. В българските музикални среди няма единно мнение, но се предполага, че Георги Шагунов е композиторът на "Покойници, вий в други полк минахте". Произведение, което вече близо век е българската всенародна молитва за загиналите за България.
Малко се знае за ловните страсти и произведения на Георги Шагунов. Често в него са се борили ловецът и творецът. Ето какво разказва неговият добър приятел Данаил Денев от Бургас: "Голямата му страст беше ловът и веселбите, свързани с него. Щом го стегнеше шапката, особено като се нервира на репетиция от някои по-невъзприемчиви музиканти, хвърля палката, грабва ловната пушка и излиза в близкото поле на лов, за да се върне вечерта успокоен, с добро настроение и с торба, пълна с... новоизмислени ловни анекдоти, разкази и вицове. Той умееше да ги разказва с увлечение на веселите компании, на които бе душата".
Предлагам ви една негова ловна творба, написана през 1931 г.

    Ода на ловеца

Казват, че ний, ловците,
мязаме на скакалците,
че сме гонели Михала,
без да си погледнем хала.

Лъжи, казвали ловците -
викат отдалеч глупците -
опашати и големи,
като слонове в обеми.

Да! Признаваме ний всичко,
ний послъгваме мъничко,
но невинната ваджия
не я съди и кадия.

Наш'те приказки са мили,
популярност са добили.
При ловеца няма скука,
вярно ли е? Хай наслука!

Веднъж Шагунов отишъл на лов в местността "Дяковия чифлик", близо до Бургас. Успял да рани един заек, но в последния момент животинчето било грабнато от огромен орел. Шагунов веднага стрелял нагоре във въздуха по посока на орела. Изплашената до смърт птица изпуснала заека и той паднал в една полузамръзнала локва. Полетели пръски вода, които измокрили крилете на орела. Тай загубил равновесие и паднал, за да бъде тутакси хванат от смелия ловец.
Естествено орелът бива препариран. "Ако не вярвате, елате у нас и ще видите грамадната птица", завършва убедително  разказа си капелмайсторът.
            ...
Един ден Шагунов се поскарал със съпругата си и излязал на лов да се поразсее. Вървял по брега на морето с ловното си куче. Ловецът успял да простреля две патици, които паднали във водата. Било много студено и кучето не искало да влезе във водата и да ги извади. Разбира се, находчивият ловец незабавно намира изход. Сетил се, че в джоба си носи макара "Мечка" (поръчка на жена му, която забравил в джоба). Изтеглил дълги конци, привързал към тях сачми, закрепил ги към пушката така, че като стрелял, сачмите се забили в патиците, след което Шагунов издърпал двете патици на брега.

(Използвани са материали от книгата на д-р Николай Русев "По следите на една безсмъртна песен")