Позиция
Турска вечер
Как видях отблизо пропагандата, национализма и шовинизма
/ брой: 282
По стечение на обстоятелствата пристигнах в Анталия едновременно с Путин и Обама. Аз не знаех, че точно в тези дни на турска територия ще се срещат ръководителите на страните от Г-20. Затова и бях изненадан от несметното количество полицейски коли и полицаи, разположили се от двете страни на шосето и улиците от летището до града. Помислих си, че е заради някаква поредна вълна бежанци.
Всъщност една от темите на срещата била за бежанците, както разбрах от телевизията. Малко телевизии обаче обърнаха внимание на протестите против тази среща - протести, официално организирани в самата Анталия. А там, на Площада на републиката, находящ се над пристанището и Старият град, участниците, главно младежи, бяха докарвани със специални автобуси. Организирано. И с лозунгите си подкрепяха именно "Ислямската държава", срещу тероризма на която смятаха да се обединяват страните!
Същият ден - 15 ноември, посетих и рекламираната "Турска вечер" -
почти задължителна за чуждестранните туристи
и курортисти - англичани, германци, руснаци, скандинавци. В огромното заведение с полухилядна публика докарани англичани и германци, водещият програмата редуваше английския с немски. Аз бях сред англоговорящите. В програмата, както бе обявено предварително, влизаха и танци от различни области на Турция.
След първия турски кючек, за мое най-голямо учудване обаче, на сцената бе изиграно типично българското шопско право хоро. Още при първите тактове, всеки българин би го разпознал. Щях да помисля, че е някаква случайност, някакво съвпадение или досадна грешка, ако не бяха последвали влашки и бесарабски, грузински и азербайджански хора и танци. Програмата очерта границите и народностния състав на някогашната Османска империя. Тези внушителни специализирани вечери се провеждали всекидневно, като се редували езиците на водещите програмата, тъй като понякога салоните били запълвани с рускоезична и френскоезична публика.
Турски области ли? Значи след кючека последва
танц от българските земи
като най-доверена на Турция нейна област! Туркофоби в България май няма. А макар че управляващите България русофоби ни проглушиха ушите, че Русия смята България за заддунайска губерния или за 16-та съветска република, че Русия се стремяла да възстанови някогашната си империя, то досега нито от медиите, нито на място съм установил подобни деяния и провокации. Нито български, нито молдавски, грузински или каквито и да е други танци не са обявявани като танци на руски области.
Специално построената сцена в огромното заведение в Анталия бе украсена и орнаментирана с всички атрибути и салтанати на Османската империя. На единия й ъгъл младежи развяваха червеното знаме с полумесец на днешна Турция, а на другия - зеленикавото знаме на някогашната империя. А след изпълнението на всеки танц, незнайно защо, се демонстрираше червения флаг с полумесец. Или самите изпълнители гордо държаха такива. Изпълнителите от отделните области, включително и от българската. Публиката, предимно западноевропейски туристи и курортисти, наблюдаваше това многообразие от танци с участието на млади момичета си
нямаше представа
че повечето от тези области отдавна не са части от Турция. И че в типично турските песни и танци никога не участват момичета с подобно облекло.
Направи ми впечатление липсата на гръцко сиртаки. Разбрах, че гърците остро реагирали на подобни провокации и създавали дипломатически проблеми. Като македонците. Заради които по подобни причини бе спряно телевизионното предаване "Сите българи заедно".
Следващата вечер, за гостите на хотела пък бе организирана "Дервишова вечер". Песни и танци с молитви към Аллаха, изпълнявани от възпитаниците на мюсюлманските училища. Макар че в хотелите и туристическите информационни бюра лежаха брошури, на входа раздаваха на всеки посетител подобни листовки на английски език. С разяснения за същността на мюсюлманските молитви и начините за контактуване на правоверните с Аллаха.
Напразно планирахме да спим до осем-девет сутринта. Още в пет и половина мощният звук на високоговорителите от високите минарета на многобройните джамии разбужда всички с гърмящия арабски глас. Според екскурзовода, това се прави по пет пъти на ден. Той прекъсна изречението си, като чу високоговорителя. И всички търпеливо го изчакахме. От неговите беседи излизаше, че по сума ти производства и по своите икономически показатели Турция била на първо, второ или трето място в света. За каквото и да заговори,
все Турция поставя начело
Та и всички тия антични и средновековни крепости и замъци, амфитеатри и гробници, находящи се по някогашните византийски земи, ги представи като турско наследство. Нищо, че тогава по тези места още не се е бил появил жив турчин. И не спомена никога и по никакъв повод за гърци, макар че много от надписите бяха с гръцки букви на старогръцки език.
А да знаете как подозрително ме наблюдаваше, когато се опитвах да чета тези гръцки надписи! Май се усъмни, че съм шпионин или провокатор. Добре, че не ме видя, когато снимах запустелите и рушащи се християнски църкви, параклиси и манастири... Дори и на онези, които са под закрилата на ЮНЕСКО, стените, таваните и покривите им се рушат... Така пропагандата, национализма и шовинизма успях да ги видя отблизо. И повярвах на някои неща от интернет-мрежите, които доскоро ми се струваха невероятни.