Не умирай преди мен

Не съм допускал, че в това време на моя живот е възможно да ме развълнува, не - да ме разстрои дори, една стихосбирка на непознат автор, дошла случайно от провинцията до мен... Но ето че ми се случи. И макар да се заричах да спра с тези мои рефлекси по вестникарски страници, отново седнах и поставих заглавието на стихосбирката и като заглавие на този отзив. Авторът Върбан Велчев от Враца ми пращаше своята песнопойка с някаква надежда вероятно. И преди да я запратя в купчините прочетени и невпечатлили ме разнокалибрени издания, потърсих все пак нещо като личен знак на този автор. И се зачетох във фрагментарната поема "Автобиография". 21 строфи в бял стих от по седем стиха. И едно говорене на човек, който знае с какво се е захванал. Съзрях поетовия образ - вече стоеше пред мен истинският поет. После тръгнах към други лирични текстове и открих сериозния поет, който успя да ме придърпа към себе си и да ми се разкрие драматично, мъжки, па макар и в тази трета възраст, в която е. И съм. Такова автентично и искрено говорене на Родината. Но да не похабявам ефекта, преразказвайки стихотворение. "Не умирай преди мен" ме спечели и изпълни с особени тръпки:

Роденият живее и умира.
Не е надскочил никой съдния си ден.
Ти не можеш да избираш,
Родино, не умирай преди мен.

Ще полудея само час без Тебе,
тъй както без Балкана мой със цвят зелен,
тъй както без небето и без хлeба.
Родино, не умирай преди мен.

Проклинам твойте врагове, стълпени
във министерства и престъпен парламент,
които те продадоха за пени.
Родино, не умирай преди мен.

Залагам тяло и душа, сломени
от труд и мъка - моят дял обикновен -
за да ме чуе цялата вселена:
Родино, не умирай преди мен!

Това стихотворение, а има още доста такива в книгата, е доказателство, че поетическото слово е още живо и върши работа.
--------
Книгата ще бъде представена на 3 декември в Националния литературен салон "Старинният файтон"