Балкански синдром

Малко след като станаха ясни резултатите от първия тур на президентските избори в Румъния недоволни граждани излязоха на протест. Със сигурност има от какво да са недоволни, лично аз се сещам за няколко причини: първо, техният премиер се оказа същото мекотело като нашите политици и през последните седмици кого ли не посети в Брюксел, на кого ли не се подмаза, за да "трупа точки" пред Запада, да не говорим какви мили очи правеше на НАТО. Второ, стандартът на живот не се повишил, че местните да искат да останат вместо да предпочетат чужбина. Трето, Калин Джорджеску излезе пръв благодарение на ТикТок изявите си, а не дебати или изказвания по телевизията. Четвърто, социолозите се оказаха... като нашите - нищо не познаха. Казвам "познаха", защото те буквално "гадаят" резултатите от изборите, сякаш не чуват и виждат сънародниците си, а чакат парите, пардон, "звездите" да им говорят. И така, тези които трябваше да са на първо и второ място, се оказаха на трето и четвърто, а на балотаж отиват кандидати, които никой не е подозирал, че ще стигнат до там.
Но младите, (защото на протеста има предимно студенти) си избраха друга причина - при положение, че окончателният победител на вота за държавен глава ще стане ясен чак на 8 декември, когато е вторият тур, те решиха, че сега ще покажат отношението си към Джорджеску. Бил "екстремист", "путинист", все епитети, използвани за неугодни на САЩ и Европа политици.
Ех, този Балкански синдром! Ех, тези "умни и красиви" младежи, готови да крещят антируски лозунги, да осмиват Путин, да подкрепят Украйна (само на думи, разбира се), в замяна на няколко банкноти (вероятно подхвърлени от Сорос). Еми, излезте и гласувайте повече хора на балотажа! Разликата е 1 милион гласа, населението ви не е толкова малко. Но, явно е по-лесно да излезеш, скачаш и крещиш през седмицата, отколкото да отделиш малко време в почивен ден и да отидеш... да гласуваш.