Пълен кръг

И така - политическата ситуация се завъртя еуфорично на 360 градуса и се върна в изходна точка. От театралния пърформанс на Бойко Борисов пред парламентарната му група и съсканията "не можем сами да носим отговорност" финиширахме до топла среща с Делян Пеевски и уверения, че ГЕРБ ще носят отговорността. А това означава, че цяла седмица сме живели в някаква виртуална политическа реалност, в някакво мелодраматично риалити шоу, в паралелно измерение на политологичните и социологическите фантазии. 
Големият въпрос, който остава да виси със страшна сила, разбира се, е защо Борисов се вкара в този цирк? Отговорите варират от "страх от Пеевски и опит да го легитимира" през "опитва се да изземе власт от своите партньори" до "закъсняла криза на средната възраст и желание да възстанови усещането си, че той "лидира" процесите".
Вероятно истината е някаква палава комбинация от всички възможни варианти, но след серията пуснати в употреба спецефекти ясно си личи, че именно Борисов е ахилесовата пета на това управление. И този факт няма как да бъде скрит със статуси във фейсбук или снимки с ДПС-Ново начало, напомнящи забравено платно на Йеронимус Бош. 
Изводът от екскурзията в паралелната реалност не е утешителен за ГЕРБ - Борисов по трудния начин разбра, че неговите партньори зависят от него, но и че той не може да не се съобразява с тях. Цунг цванг и мат с пешката.
Управлението и без това е трудно. Кабинетът се изправи пред цяла серия от предизвикателства - неукротими цени, безводие, бедствия, вълна от агресия. Една част идват като закъсняла сметка за години бездействие и непукизъм, други като проклятие на геополитическата буря, която разтърсва света, трети като продукт на замръзнали институции и държава, която все още не знае какво да прави. Но най-големият проблем на кабинета се очертава да бъде самият Борисов, защото тези сценки ще се повтарят натрапчиво. И това го знаят абсолютно всички. Държавата описа една безсмислена окръжност и отново финишира в началото, но сега се завърна усещането за политическа криза и осъзнаването за крехките основи, на които лежи толкова трудно постигнатият консенсус.
Бойко Борисов е пленник на своя медиен образ. С години му вееха с ветрила и го описваха като неочаквания герой на обществената сцена, но политическата ситуация се усложни до безкрай и в нея става все по-трудно да се лавира само с приказки и лакърдии. Ако ГЕРБ е заплашен от срутване (социологическите проучвания не го потвърждават), то усещането за криза се дължи на кризата в самия образ на Борисов. И тук не говорим за сянката на Пеевски, а просто за това, че уморените коне ги чака безславен край. 
В последната седмица България заживя в лексикална буря от думи, които започват с представката "пре" - преформатиране, пренареждане, препотвърждаване, преосмисляне, прегласуване. Това също е елемент на кризата. Още от преустройството знаем, че представката "пре" е фатална, особено, когато се вземе на въоръжение от хора, изгубили усещането за реалност и загубили се в коридорите на времето...