16 Ноември 2024събота16:26 ч.

Новите приоритети на нашите пари

В бюджет 2014 са налице предпоставки за съживяване на българската икономика

/ брой: 257

автор:Йосиф Аврамов

visibility 3679

Едва в края на 2013 г., след като излязоха лекарите от "Пирогов" на улицата, някои медии установиха, че в НЗОК липсват 1,4 млрд. лв., които финансовият министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков фриволно прехвърли от Здравната каса в бюджета и сега тя изпитва остър недостиг от пари. Самият Дянков, освен че се хвалеше наляво и надясно с финансовата стабилност у нас, за сметка на замразените пенсии и социални добавки, си бе назначил в поверения на МФ за стопанисване дворец "Кричим" лична камериерка, градинар и тракторист, на които се плащаше с отклонените пари за здравни вноски. И през 2014 г. редица бюджетни сектори ще изпитват недостиг на финансов ресурс, но поне подобни фриволни бюджетни еквилибристики в депозирания проектобюджет за 2014 г. не се очакват. При внасянето му в парламента министър Петър Чобанов заяви: "За разлика от един свой предшественик, който твърдеше, че това са единствените възможни бюджети, които внася, аз не съм толкова помпозен и може би толкова горделив. Мога да кажа, че това е възможният бюджет с оглед наследството, което получихме от въпросния човек - г-н Дянков".     Приоритетни за кабинета "Орешарски" през 2014 г. ще бъдат редица реформи, които ще се реализират чрез проектобюджета, отлагани или забавени през предходния мандат на ГЕРБ. Независимо, че 2013 г. е една от най-тежките за българската икономика след финансовата криза през 1997 г. и страната ни е на ръба на рецесията, то в проектобюджета ясно се очертават мерки не само за стабилизиране, но и за съживяване на българската икономика. Предвид обстоятелството, че предстоят около 3,5 млрд. лв. плащания по дълга, то в проектобюджета е предвидено да се поемат задължения до 4,4 млрд. от външни заеми.    
Размерът на дълга

съществено ще намалее още в началото на 2015 г., предвид предстоящото голямо плащане от около 1,7 млрд. лева по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. Запазено е равнището на минималния размер на фискалния резерв, който към 31 декември 2014 г. ще е 4,5 млрд. лв. В последните дни на кабинета "Борисов" през февруари 2013 г. той бе паднал до критичните 3,1 млрд. лв. С Бюджет 2014 г. се поставя акцент върху ефективното използване на публичните ресурси, както и на увеличаване качеството на услугите. Според Чобанов "целта е да създадем предвидима среда, а използването на ресурса да е насочено към резултати". Според разчетите на МФ брутният вътрешен продукт на страната догодина ще се увеличи на 81,582 млрд. лв, а очакваната инфлация ще е 1,8 на сто. Очакват се над половин милиард повече приходи през 2014 г., а разходите ще са около 380 млн. лв. повече спрямо настоящата година. От 1 януари 2014 г. размерът на минималната работна заплата се вдига от 310 на  340 лв.

Данъчно-осигурителната политика

през 2014 г., реализирана чрез по-ефективни действия на АМ и НАП, ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, чрез осигуряване на ресурс за изпълнение на фискалната политика на правителството, подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическата активност. Това ще доведе до повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Основен приоритет на данъчната политика е запазване на ниските данъчни ставки на корпоративния данък, както и на данъка на физическите лица. Правителството декларира, че ще свие обемите на контрабандата, ще повиши събираемостта на здравните вноски и на социалните осигуровки и ще ограничи данъчните измами. Контрабандата потиска и българското земеделие, както и българския производител на месо и на стоки от хранително-вкусовата ни промишленост. Ще се предприемат и по-ефективни мерки спрямо контрабандата на земеделски стоки, но акцентът на АМ и на НАП ще е върху повишаване на приходите от акцизни стоки - цигари, алкохолни напитки и горива. Друг приоритет пред НАП е редовното възстановяване на ДДС и на другите задължения на държавата към малките и средни фирми. Стъпка в правилна посока е възстановяването на ДДС на малките фирми (до 500 хил. лв.) на касова основа, т.е. след издължаването на сумата по дадена доставка от техния доставчик. Остава открит въпросът защо този праг е толкова нисък и се отнася на практика само за микропредприятията и за част от малките фирми, а средните фирми няма да се възползват от това облекчение... Друга положителна мярка е, че самоосигуряващите се ще имат правото на избор при изполването на единната сметка и ще могат приоритетно да заплащат текущите си задължения, а по-старите да ги разсрочват. По този начин още едно недомислие, въведено от Дянков, ще бъде коригирано.
Бюджет 2014 е

принципно различен

от всички досегашни бюджети през последните 23 години след демократичните промени, тъй като чрез него ще се финансират отделни политики, а не сектори. За всеки от трите приоритетни сектора, очертани с Бюджет 2014 - икономически растеж и развитие на регионите, социална политика и образование, ще има заделен финансов ресурс в определени сметки, с които ще се финансират конкретни проекти. По този начин на състезателен принцип ще се предоставят средства само на най-добрите проекти.
В проектобюджета за 2014 г. основният приоритет е образованието, което не се бе случвало досега в последните 24 години след демократичните промени през 1989 г. За българския бизнес това е от най-голямо значение, тъй като без да са налице подготвени и компетентни млади хора, той не е в състояние да разкрива качествени и устойчиви работни места и да инвестира в разширяване и обновяване в производството. Допълнителни средства в размер на 100 млн. лева са предназначени за образование, като правителството ще работи за засилване на професионалната подготовка и за въвеждането на дуалния тип образование.
Пенсиите ще се актуализират ежегодно с т.нар. швейцарско правило, като за 2014 г. всички пенсии ще се увеличат с 3% от 1 юли, за което са предвидени 120 млн. лв. допълнително в проектобюджета. Това наистина е крайно недостатъчно, особено за най-ниските пенсии, но швейцарското правило е относително най-справедливия принцип за увеличението им и то бе подкрепено в Тристранния съвет от синдикатите. Ще се увеличи и максималният осигурителен доход от 2200 на 2400 лв. и успоредно с него - максималният размер на пенсиите - от 770 лв. на 840 лв., което се отнася за около 17 хиляди души. От увеличението ефектът върху бюджета на ДОО ще е около 37 млн. лв. допълнителни приходи. Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии се очаква да нараснат средно с 2,6%, което ще акумулира в бюджета на НОИ 22,7 млн. лв. На някои министерства и ведомства бюджетът е намален като абсолютна сума, но това не е за сметка на съществуващи политики и програми. Предоставя се също възможност чрез преструктуриране на този ресурс да бъдат предложени нови политики и програми, като им е дадена възможност на състезателен принцип да финансират от бюджета проекти, които са насочени към конкретни резултати.
За първи път в последните няколко години най-висок не е бюджетът на МВР, а на Министерството на труда и социалната политика. В него са включени средства за увеличаване на месечната добавка за деца с увреждания на 240 лв., на обезщетенията за отглеждане на малко дете на 340 лв., разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи. Допълнително 2 млн. лв. министерството ще предостави за услугата "Обществени трапезарии".
Друг приоритет в бюджета за догодина е финансирането на местните власти. Известно е, че те са основен фактор в привличането на

инвестиции в регионите

а в редица малки общини все още са и основен работодател чрез програмите за заетост, с които частично се преодолява високата безработица. Заделен е ресурс от 500 млн. лева за националната публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". По нея на конкурентен принцип ведомства и общини ще могат да кандидатстват с проекти по обявена апликационна форма.
Очаква се през 2014 г. да се усъвършенства системата на спешната помощ, за което са заделени значителни средства. Предвиждат се допълнителни средства и за държавните психиатрични болници. Очаква се да се подобри достъпът до болничната помощ в отдалечени райони и осигуряване на финансиране на дейностите по асистирана репродукция. Правителството разработва нов подход към политиката за лекарствата с оглед провеждане на по-засилен контрол върху ценообразуването им. Все още се обсъжда въвеждането на втори здравен стълб, но за създаването му към момента няма взето решение. Общинските болници ще могат да кандидатстват за допълнително финансиране с проекти чрез новия Фонд за развитие на регионите. Болницата в Девин, заради която при управлението на ГЕРБ излязоха на бунт жителите на три родопски общини, ще бъде възстановена в най-скоро време и за това също има заделени средства.  
През последните няколко години държавните фирми бяха тотално декапитализирани и финансовото им състояние рязко се влоши, нарасна задлъжнялостта им и намаляха възможностите им да провеждат адекватна инвестиционна програма. Предвид това, през следващата година е предвидено    
държавните предприятия

да изплащат на фиска 70% дивидент вместо досегашните 80 на сто от печалбата. В бюджетната прогноза до 2016 г. се предвижда през следващите години този процент да бъде свален на 50%. Правителството и Българската банка за развитие подготвят нова стратегия на банката. Нейното ново ръководство вече започна преговори с Европейската инвестиционна банка за отпускането на 300 млн. лв. нисколихвен заем, който ще бъде насочен към финансиране на малки и средни предприятия. Предвиждат се и други възможности за популяризиране на нейната дейност и нейният ресурс следва да достигне до бизнеса в отделните региони.
Какво можеше да бъде направено още в проектобюджета за 2014 г. и евентуално да се приеме между неговото първо и второ четене?
На първо място, възможно бе да се редуцира поне с 30% субсидията от 12 лв. на получен глас (тя остава в непроменен размер) на политическите партии, които на последните избори са получили над 1%. С икономисаните пари, които ще са между 10 и 15 млн. лв., е възможно да се увеличи бюджетът на БАН. Наистина БАН ще получи през 2014 г. допълнителни около 12 млн. лв. и бюджетът й се предвижда да нарасне от 59,7 млн. лв. на около 72 млн. лв., но това е недостатъчно. През 2009 г. на БАН бяха предоставени от кабинета Станишев над 90 млн. лв. и те следва да се достигнат още през 2014 г.!
На второ място, 30 млн. лв. за сметка на увеличение на приходите от акцизи чрез активизиране на дейността на АМ по отношение на контрабандата следва да се предоставят за иновации. С тази сума следва да бъде завишен бюджетът на МИЕ. Положително е, че в Бюджет 2014 за първи път се предоставят за иновации 20 млн. лв., но те са недостатъчни и следва да се завишат, ако искаме България да изпълни поставената цел - до 2020 г. за наука и иновации да се отделят 1,5% от БВП.
  
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ