Нейно Величество Книгата

На излизане от метростанция "Фредерик Жолио - Кюри" в столичния район "Изгрев" има малка градинка. Повечето хора минават през нея, забързани за работа или връщащи се уморени след работния ден. Там бяха монтирани и първите пейки-книги в града. Пейките са четири, а стихотворенията, изписани на тях, са избрани от учениците от всички училища в района.
Стиховете наистина са емблематични и тематични. За Вярата - чрез "Светла вяра" на Димчо Дебелянов. За Надеждата - чрез "Надежда" на Джани Родари (във великолепния превод на Валери Петров). За Любовта - чрез "Прощално" на Никола Вапцаров. За Родолюбието - чрез "Аз съм българче" на Иван Вазов.
Прекрасна инициатива, която не е нова за страната. Подобни пейки вече има в Бургас, Русе и други градове.
Провокация ли е това към нашия забързан делник, в който сякаш време за поезия няма и все по-малко млади хора търсят отговор на своите въпроси в думите на великите поети?...
... Вървя по етажите на НДК, където се е разпрострял традиционният Коледен панаир на книгата. Цели 150 издателства представят своята продукция в 49-ото издание на проявата. Добрата стара книга! Хиляди книги... Различни автори в различни жанрове. Виждам много стойностни произведения - нови творби и преиздадена класика. Разбира се, не липсва и халтура, но без това не може.
Читатели от различни поколения. И много, много млади хора. Които търсят Нейно Величество Книгата. Голяма част я купуват като подарък за коледните и новогодишните празници. И това радва, дава надежда, че мишката няма да изяде книжката, че кликването върху екрана не може да замени шепота на страниците и житейският практицизъм няма да убие въображението. Кара ни да вярваме, че все пак елементарното, пошлото, първосигналното няма да вземе връх над истински красивото, честното, моралното. Любовта ще възтържествува над омразата. И България ще я има въпреки всичко.
Книгата, добрата стара книга. Но умната книга...
Колко нужна ни е тя в днешния забързан, егоистичен и често пъти нелицеприятен свят. Ала за да я прочетеш, трябва първо да се научиш да я откриваш и разпознаваш. И да търсиш в нея отговорите на въпросите си. Тогава ще разбереш, че тя е най-добрият подарък.
Не, далеч не идеализирам предколедно ситуацията. Знам, че хората, тълпящи се на опашките на книжния базар, са неизмеримо по-малко от другите, за които книгата "не е добър избор за подарък". И тези, знаещи стиховете на Вазов, Дебелянов, Вапцаров, Родари, Валери Петров, са неизмеримо по-малко от подпяващите чалга текстове.
Както знам, че това е дълга и трудна борба. Борба за душата на всеки човек. В която, вярвам, добрата умна книга е добър съюзник.
... Минавам пак покрай пейките-книги. Препрочитам за пореден път стихотворенията. И се замислям: не е ли именно това, което ни е нужно? Глътка поезия в напрегнатата проза на делника. Вяра, надежда и любов, които да ни окрилят. И повече патриотизъм, повече България, която да бъде нашият идеал.
Честито Рождество Христово! Щастлива и мирна 2023 година! Светли празници на всички!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.