17 Ноември 2024неделя00:31 ч.

Модерни дори в училище, или "за" и "против" униформите

От периодичното отменяне и въвеждане на задължителните облекла в учебните заведения може да пострада най-вече детската психика

/ брой: 211

автор:Альона Нейкова

visibility 7693

Някои все още си спомнят (дори с носталгия) онова време, когато на училище задължително се ходеше със специално униформено облекло. Други пък са заварили дългоочаквания от мнозина момент на отмяната на еднаквите престилки и повсеместното разрешение учениците да се появяват в даскалото с всякакви парцали, пардон, със свободно избираеми тоалети. Но само няколко години след радикалното отхвърляне на еднаквите училищни облекла, определени учебни заведения (най-вече частните гимназии) въведоха своя собствена униформа - знак за принадлежност към школото. На много места, където уж се радват на отмяната на еднаквите ученически дрехи, все пак решават да регламентират носенето на точно определени облекла - например, разрешават се само бели ризи и блузи плюс черни панталони и поли.
Публична тайна бе мотивът за подобни промени, който в общи линии се свеждаше до целенасоченото дистанциране от социалистическия строй (когато масово бяха въведени училищните униформи). Но всички тези метаморфози с облеклото на учениците, наблюдавани през последните 20 години, позволяват да се направи ясна равносметка и изводи.
За изминалите две десетилетия са се променили не само тоалетите, а и образователната система, самите деца. Но въпросът с училищната униформа, наричан от някои "проблем", продължава да е перманентно актуален. Темата се обсъжда от самите ученици, родителите им, преподавателите, присъства в медиите, в разговорите на хора, привидно нямащи нищо общо с училището... Мненията за еднаквото облекло в класните стаи са диаметрално противоположни. Има, разбира се, и такива, които се придържат към по-умерени възгледи по въпроса за униформите. Но най-добре е да се обърне внимание на всички гледни точки, а всеки би могъл да вникне по-дълбоко и да отсъди (поне за себе си) кой е крив и кой - прав.
Смята се, че училищната униформа е част от приетия в учебното заведение правилник, отнасящ се до поведението и облеклото на учениците. Еднаквите дрехи в такива школа са въведени с цел децата да не се разсейват от екстравагантните и скъпите тоалети на техните по-заможни или по-отворени връстници. А да съсредоточат състезателния си дух в стремежа да изпъкнат именно в учебния процес. Това обаче е доста тесногръдо виждане за облеклото в училище. Всъщност еднаквите за всички ученици ризи и сака са най-обикновени дрехи, аналогични на униформите, характерни за някои други ведомства или определени професии.
Противниците на въвеждането на задължителните училищни облекла мотивират позицията си с мнението на психолози и данните от проучвания на самите ученици. Според тях налагането на еднотипни тоалети и отказът от носенето на различни по стил и дизайн дрехи ще повлияе изключително негативно върху светоусещането на децата и тийнейджърите. Така те спират да подражават на онези свои връстници, които умеят да се носят красиво и с вкус.
Други пък са на мнение, че тази позиция на психолозите и на самите ученици е лишена от обективност. Първите, явно назначени на работа в училище, където са против униформите, просто се опитват да оправдаят заплатата си. Ако там се реши да се въведе еднакво облекло, те в един глас ще убеждават децата и родителите им колко е хубаво да демонстрират принадлежността си към школото с дрехите. Каквото, впрочем, са правили преди време и продължават да защитават тази теза в някои частни училища. А повечето днешни ученици просто не знаят какво всъщност означава да носят униформа. Някой им е казал, че това е ужасно, отвратително и смачква самоличността им, и те са го приели за догма. Мнозина ще се сетят как преди време всички са повтаряли, че социализмът е най-хубавият строй. Правили са го, без да мислят. А после, когато са им разрешили, започнали и да го мислят. Така и сега, ако на хората им се разреши да помислят за ползата от униформата в училище, повечето от тях със сигурност ще се откажат от предишните си аргументи срещу нея.
Всъщност именно това се случва с онези, които влизат в престижни елитни гимназии, отличаващи се от останалите и със собствено облекло. Тези, които успяват да станат част от подобни учебни заведения, прочути с традиционно високото ниво на образование, строга дисциплина и специални униформи, с удоволствие и гордост ги носят като отличителен знак и не се чува да обсъждат добре ли е да го правят или напротив. Може би именно затова тези училища са и престижни - понеже най-напред дават знания, а не подтикват към празни разсъждения?...
Според някои училищната униформа цели да дисциплинира децата. Тя е като костюма и вратовръзката, задължителни за бизнесмена. Когато стюардеса или офицер се приготвят за работния си ден, те не се чудят пред гардероба си, търсейки часове наред какво да си сложат. Да е чул и видял някой от лекарите или пожарникарите да се възмущава, че им се налага всеки ден да се обличат еднакво? Хората, задължени поради естеството на службата им да носят униформа, са наясно, че трябва да си я подготвят предварително. Така е и с училищното облекло - детето "тренира" за живота на възрастните, като се грижи за дрехите си и е наясно какво точно да си сложи за училище.
Интелигентният човек винаги ще намери начин да изпъкне - не само с тоалета си. Но защо не и с него? Ако скъпите модерни дрешки, купени за половин родителска заплата от някои маркови магазини в мола, са мръсни и смачкани, може ли изобщо да се говори за стил? Така че да бъдеш облечен с вкус не е невъзможно дори и в училищна униформа.
Според народната мъдрост, посрещат по дрехите, а изпращат по ума. Затова споровете за ползата и вредата на униформите са донякъде безсмислени. Още повече, ако хвърлим бърз поглед към опита на училищата на Запад, както сега е модерно, ще видим, че в престижния Харвард, Оксфорд и други елитни европейски учебни заведения стотици години поред съществува общ стил в облеклото, който различава абитуриентите и студентите от останалите младежи. И поне през последния половин век никой не се е осмелил да оспори необходимостта от носенето на тези униформи.
Може би няма да е зле и в постсоциалистическа България да се замислим върху този факт. Защото някои хора много обичат да дискутират, да стачкуват, но не и да съпоставят всички аргументи "за" и "против", за да направят реална преценка. По-скоро трябва да се опитваме да се преборим с тази беда, а не с "проблема" училищна униформа.
Така или иначе, в някои школа ще продължат да държат на свободата в облеклото, а в други да отстояват въвеждането на еднакви ризи и сака за учениците си. Няма смисъл обаче да се търсят политически дивиденти от децата и да се травмира психиката им с разсъждения за ползата и вредата на училищната униформа, вместо те да мислят за учебния процес. Най-добре е да се опитаме да помогнем на учениците. Там, където не са въведени задължителните еднакви облекла, да научим малките да ценят не тоалетите на връстниците си от по-заможни семейства, а шанса да получат знания. В училищата, регламентирали носенето на униформи, хубаво е децата да са наясно, че дори и с еднотипни дрехи пак може да намерят начин да изпъкнат, да изглеждат стилно и същевременно с това качествено да се образоват. А глобалните реформи, отменящи или връщащи униформите в училищата, е най-добре да се правят веднъж на 40-50 години, а не през месец. Защото така страдат най-вече децата.

Гордост и бреме за учениците по света


Униформата винаги се е приемала като особен знак, част от символиката, която различава хората с определени професии от другите. Факт е, че голяма част от учениците по света са носили, носят и ще продължават да носят специалните си дрехи за школото с гордост.
С голямо уважение към училищната униформа се отнасят англичаните. Всяко престижно учебно заведение има свое собствено лого, избродирано върху вратовръзките, ризите, саката и дори шапките на учениците.
Що се отнася до бившите английски колонии - Индия, Ирландия, Австралия, Сингапур и Южна Африка, там традицията на униформите в училищата се е запазила и след като са станали независими. В тези държави носенето на специални облекла в учебните заведения напомня за тежкото финансово бреме, усещано най-вече от родителите на африкански ученици. Безплатното образование, въведено в някои от бившите колонии, според европейците е било благо. А идеята за унифициране на облеклото е целяла да се изравнят бедните и богатите деца. Което обаче продължава да носи негативи за някои семейства - те просто нямат пари за униформите на децата си.
В САЩ задължителното училищно облекло е било въведено по необходимост през 80-те години на миналия век, "за да спрат децата да се стрелят заради скъпите маратонки". Униформите са били "експериментални" години наред и то само в някои градски школа. Статусът на училищното облекло става съвсем друг едва през 1996 г., след като Бил Клинтън в годишното си обръщение към нацията го нарече "един от начините за борба с гангстерството". Едно от главните предназначения на униформите в Америка е да бъдат символ и отличителен знак на школото, което само определя дрескода на учениците си.
За еталон и образец за подражание се приема училищното облекло в Япония. Момичетата носят своите сейлор-фуку (униформи), приличащи на матроски дрехи, дори и извън учебното заведение. Момчетата са облечени в гакуран - панталони и тъмно сако с яка по врата, които са присъщи дори на персонажите от японски анимации манга. В някои училища в Страната на изгряващото слънце често се правят модни ревюта, на които се демонстрират последните тенденции в униформените дрехи.
Еднакво облекло е въведено и в избрани немски школа. Особеното тук е, че всеки ученик може да участва в разработката на дизайна на униформата си.
В повечето европейски страни няма единни дрехи за училище. Всичко се свежда най-много до строг стил, включващ тъмни панталони и поли, съчетани със светли блузи и ризи.
Така или иначе, до ден днешен все още никой със сигурност не е доказал как наличието или отсъствието на униформата за училище влияе върху учебния процес. Може би по-важното е децата да са здрави и да имат всички условия за добро образование.



 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ