Кога Самуил е бил македонски цар?

След политическите промени от 1989 г. в  Източна Европа на Западните Балкани се появиха нови държави, образувани след разпадането на бивша Югославия: Сърбия и Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония. През 2006 г. Сърбия и Черна гора също се разделиха на две отделни държави. Повече от две десетилетия на запад България има за съсед не Югославия, а Сърбия и Бившата югославска република Македония (БЮРМ, каквото е официалното название на Македония според ООН).

Какво пише в историята?

През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия, населена от тракийската племенна група на пеоните, докато северозападната част е населявана от племето дардани.

Пластична антропологична възстановка на главата по черепа от гробница 3 в базиликата "Св. Ахил" на едноименния остров в малкото Преспанско езеро в Гърция.
Възстановка: проф. Йордан ЙОРДАНОВ


През 356 пр.н.е. Филип II Македонски присъединява Горна Македония към кралството си, включително и южната част на Пеония. Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява останалата част от региона към империята си, като достига до река Дунав. През II век пр.н.е. регионът е включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония.
Около 680 година в областта на днешния град Битоля се заселва група от прабългари, славяни и византийци, водени от хан Кубер.
През 681 г. хан Аспарух създава България.

Надгробна плоча с надпис в памет на родителите и най-големия брат на цар Самуил, 993 г., мрамор, с. Герман, на Преспанското езеро:
"В името на отца и сина и светия дух. Аз, Самуил, поставям помен на баща си, майка си и братята си този кръст. Тези са имената на починалите: раб божий Никола, Рипсимия и Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 (= 993), индикт 6."

В 808 г. хан Крум настъпва към гр. Сер, който през 837 г. е завладян от неговия наследник хан Пресиян. Той именно включва по-голямата част от Македония с нейното славянско население в границите на Първата българска държава.
След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий в 971 година столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля.
През 1014 г. България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец. Тогава регионът е определен като област (тема) България, част от Византия. 

Макет на гробницата на цар Самуил (997-1014), остров "Свети Ахил", Преспанско езеро

В 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Две години по-късно император Исаак II Ангел подписва мирен договор, с който фактически признава Второто българско царство.
Цар Иван Асен I настъпва през 1195 г. към Скопие и възстановява в областта суверенитета на българското царство.
Към 1336 г. Македония е завладяна от сърбите и става част от съществувалото до 1371 г. Душаново царство със столица Скопие.
След 1395 година Македония е поробена от Османската империя. 

Копие от строителен надпис на цар Иван Владислав (1015-1018) за обновяването на Битолската крепост, 1016 г. от Историческия музей в гр. Битоля, Македония, който потвърждава, че Самуил е "царят самодържавен" на българите.

След Освобождението на България от турско робство на 20 май 1878 г. от 21 църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България.
След Берлинския договор Македония остава в пределите на Османската империя.

Градът Охрид, който е разположен върху два високи хълма до голямото езеро, от което реката Дрин получава водите си... е главният град на цяла България. Там се издигаха дворците на българските царе и там се намериха, скрити в съкровищата, техните богатства.
 

След Междусъюзническата война областта е разделена на три части. Вардарска остава в  Сърбия, Пиринска - в България, а Егейска - в Гърция.
На 13 април 1941 г. сръбската кралска власт във Вардарска Македония е свалена, а областта -  присъединена към Царство България.

Видният историк ст.н.с.д-р Божидар Димитров за пореден път алармира, че историчарите в Скопие крадат българската история, а днешните деца там се учат, че дедите им са били под... българско робство.

Коминтерновският период
 
По-късно, на 2 август 1944 г., в рамките на Югославия е провъзгласена "демократична федерална Македония". През периода 1944-1946 г. е лансирана коминтерновската идея за създаване на отделна македонска нация, което е подкрепено и от БКП. Предвижда се "македонизирането" на населението от Пиринския край на Македония, с други думи - на днешната Югозападна България.
След 1946 г. в резултат на влошените отношения между Сталин и Тито, между Коминтерна и Югославия, "македонизацията" в България е... отменена. По-късно БКП отчита като грешка тази политика и през следващите години последователно изправя своята линия по "македонския въпрос".  
Остава обаче безспорният факт - в продължение на повече от половин век българското население в югославска Македония е подложено на културна и политическа асимилация чрез неговото по-нататъшно "македонизиране" и сепариране от България. През този период се поставя началото на лансирането на "македонска нация", на отделен книжовен език и писменост, на македонска културна "идентичност" чрез системна кражба на чужда история и литература за попълване на липсващото духовно и историческо наследство.   
Именно по тази причина по-късно, след провъзгласяването през 1991 г. на Република Македония, продължават с още по-ускорени темпове изстъпленията на т.нар. "македонизъм". Управляващата върхушка в Скопие се стреми по всякакъв начин да "афирмира" (да изтъкне, да утвърди, б.р.) измислената македонска идентичност. Като освен кражбата на литература не спират преиначаванията и фалшифицирането на историята, присвояването на исторически личности, имена и дати.
Така например години наред скопските историчари тиражират измислената от тях лъжа за македонския произход на цар Самуил. Според Скопие той е чистокръвен... македонец.

Шчо твърдят скопските историчари?


Въпреки че голяма част от управлението на цар Самуил е в Охрид - един от най-значимите културни центрове на Първата българска държава, в учебниците на Белград, издавани още, се приема, че държавата не е българска. Изтъкнати сръбски учени като проф. Драгун Анастасиевич например твърдят, че Охридска България, ако така може да се нарече, е основана с един антибългарски бунт на комитопулите (династията, от която произхожда Самуил) срещу официалната власт. Сръбската историография редовно описва Самуиловото царство като Царство на македонските славяни. Така сръбската историческа "наука" насажда мнението, че местното население има друго етническо съзнание - естествено сръбско.
Специалистът по Древна Византия Георги Острогорски признава, че в държавно и религиозно отношение новото царство е исторически пряко свързано с царството на Симеон и Петър. Но по същество тази македонска империя (каква велика "македонска" история!) съществено се различавала от някогашната държава на българите.
В последно време обаче изтъкнати сръбски учени като Никулич, Маркович, Пириватрич и др. застъпват тезата, че населението на Македония през средните векове е българско, а цар Самуил е българин по рождение и български цар!!!
След 1944 г. идеите за македонско "царство" на Самуил се приемат от редица учени в новосъздадената република Македония. Документално тезите на македонските "учени" се градят единствено върху краткото съобщение на Йоан Скилица (византийски летописец от края на ХI век, б.р.), че след като вестта за смъртта на българския цар Петър I стига до Цариград, неговите синове, които са заложници там, са изпратени от византийските власти в България "да възпрат комитопулите в по-нататъшното им напредване..., а Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които са синове на един от много силните комити на България, клонели към метеж и започнали да бунят България".

Както дяволът чете евангелието


Начинът, по който се интерпретира този пасаж, е, че метежът от 969 или 970 г. не е насочен срещу византийците, а срещу освободените от тях наследници на българския трон - Борис и Роман. Към това авторите от бивша Югославия прибавят, че въстанието е срещу българския народ и виждат противопоставяне на етническа основа.
След промените в бивша Югославия идва нова вълна скопски историчари. В учебниците, писани под "диктовката" на новите учени, се лансира тезата, върху която се гради ад хок териториалност.
Историците в Република Македония изхождат от презумпцията, че след като днес има хора, определящи се като етнически македонци, и след като през античността вероятно също е имало такива хора, не е възможно през разделящите ги епохи ситуацията да е била по-различна. Така в Средновековна България апологетите на модерната македонска историография намират аргумент за наличието на "средновековни македонци".

Какво казват българските историци?


Според ст.н.с.д-р Божидар Димитров, който минава за един от най-големите противници на тезата, че днешните македонци са наследници на античните, понятието "Македония" идва от древността. От времето, когато Филип II и синът му Александър правят своите походи, а нашите предци са били някъде в Мала Азия.
За съвременната медиевистика няма спор, че Самуил е бил цар на България. Един от аргументите за българския произход на Самуил е, че при пресичането му на българската граница след смъртта на цар Борис II за цар е признат Роман, братът на царя. През цялото това време (около 6 години) Самуил е главен пълководец на българската армия и чак след смъртта на законния владетел се обявява за български цар.
Според директора на Регионалния исторически музей в Петрич Сотир Иванов цар Самуил е бил лоялен към властта на Петър и Роман и едва след тяхната кончина се е обявил за цар на българите. Във всички документи и различните артефакти от епохата няма нито един, който да гласи, че Самуил е нещо друго освен български владетел.

Факти и артефакти

Освен чисто исторически, има и религиозно-исторически факти от онази епоха. Ето един от тях - българският патриарх Дамян бяга в Охрид от окупирания Преслав, като по това време Охрид става седалище на българската патриаршия, което отново подсказва, че столицата Охрид е била българска, а не "македонска". Устройството на администрацията на държавата също е билo според дотогавашните български традиции. Изцяло прабългарска е била административната терминология на държавата - в Охрид има кавхан, ичиргобул и др.
Ако това не е достатъчно, може да се направи справка в хрониките от арабския свят. Арабският автор и изследовател Яхия Антиохийски също описва Самуил като българин. Арменският историк Асохиг Степан от Тарон, който застъпва версията за арменски произход на комитопулите, описва държавата на Самуил като българска.
Ако тези артефакти са толкова далечни и "непроследими", можем да се обърнем към френски източници. Става реч за книгата "Царъ Самуилъ и Василий II", написана от французина Густав Шльомберже и издадена през 1943 г. в София от "Българска историческа библиотека" под редакторството на Страшимир Славчев. Густав Шльомберже проследява живота на цар Самуил, позовавайки се на Марин Дринов. Той публикува своя труд "Южните славяни и Византия през Х век". Издаден е в Москва в 1876 г. и в София през 1930 г. Основната теза, която се изказва в книгата, е, че цар Самуил е български цар!!!
Освен писмени, има и "каменни" надписи, останали от древността до наши дни.
В първите години на XXI век в двора на къща в петричко село бе намерен надпис, посветен на цар Самуил. В него той е представен като български цар!  
Става въпрос за граничен камък с надпис "Самуил самодържец български". Изследователи доказаха, че надписът е автентичен, и така се заби голям пирон в амбициите на Скопие за "македонски" корени на цар Самуил. Според директора на Националния исторически музей ст.н.с.д-р Божидар Димитров това е обичаен начин да се отбелязват граници между българи и ромеи. Освен този камък има още три подобни камъка. Първите два са намерени през 1908 г. край Солун и село Наръш. Предадени са в музея в Цариград, днес Истанбул. Третият е намерен през 1917 г. в село Bолша и е предаден на музея във Виена. Националният исторически музей разполага с негово копие, твърди Божидар Димитров.

На какво учат децата в Скопие


Видният историк за пореден път алармира, че историчарите в Скопие крадат българската история, а на днешните деца там се внушава, че дедите им са били под българско робство. "Македонският народ" се бил вдигнал на въстание срещу българската власт под ръководството на... цар Самуил!!! И след дълга война "Първата македонска държава" престанала да съществува, вливайки се във Византийската империя.
Това учат в училище македонските деца, това пише в дебелите "академични" истории на Македония!
Божидар Димитров също хвърля поглед и към чуждестранни историци и документи, които отхвърлят тезата за "македонския произход" на цар Самуил.
Учени от САЩ, Англия, Русия, Германия, дори и Сърбия, пишейки за драматичните войни на България с Византия през Х и началото на ХI в., говорят за българско царство и за българския цар Самуил. И това доказват оцелели от епохата документи.
Според директора на Националния исторически музей македонските историчари започват да придобиват лек "европейски поглед" към историята на България и Македония. Те наричат царство България "Самуилова държава", а не "македонска".  Но Божидар Димитров е категоричен, че държавите носят имената на народите, а не на водачите им. Иначе съвременна Македония би трябвало да се казва "Киро Глигоровата държава" (на името на първия македонски президент Киро Глигоров, б.а.)

Кой е цар Самуил?

Ето някои безспорни факти. От около 971 г. Самуил управлява пределите на България заедно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на тези територии, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие - на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на години той успява да удържа атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения.
Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката в планината Беласица. След преждевременната смърт на царя живеещите по тези земи не успяват да издържат дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.  
Мястото на Самуил в българската държавна традиция като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци е засвидетелствано в кореспонденцията на папа Инокентий III с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих. В писмо от 1203 г. Калоян съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, "съгласно обичая" на неговите предшественици - "...Симеон, Петър и Самуил, и на всички останали царе на българите...", Калоян желае царската му титла да бъде призната от папата:
"...предшественици, царете на българите и власите - Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите... ние, като любим син, искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори - Самуил и други...    "
Безуспешно се опитва да предотврати коронясването на Калоян унгарският крал Емерих. На неговите протести папата отговаря:
"...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил..."

Какво излиза?


Видни историци и исторически документи сочат, че населението в Македония е българско, че цар Самуил е наследник на български владетели, че скопските историчари фалшифицират българската история! Цар Самуил е "македонски" цар само в главите на историчарите от Скопие! Той "царува", откакто е създадена македонската лъжеистория.
Цар Самуил е цар на България от 997 г. до 1014 г. и никакви фалшификации и манипулации не могат да подменят историческата истина!