Неделник

Срещи

Иван Комита: Писателите трябва да карат хората да се замислят

Прекалената гордост замъглява ума и рано или късно води до самозабрава, убеден е младият автор

петък, 20 Август 2021 / брой: 160

3160

ИВАН КОМИТА завършва Техническия университет в София, но става експерт по връзки с обществеността и журналист. Дълго време работи като главен букер на една от най-големите модни агенции от близкото минало. Създател е на популярната в социалните мрежи кампания "Модерно е да се чете". След критичен момент претърпява пълна личностна трансформация и започва да практикува йога и японското бойно изкуство шотокан карате-до. Така идва и вдъхновението за първия му роман "Хранилка".

- Каква е историята на псевдонима ви, Иване? Откъде идва Комита?

- Всичко е свързано с моя прадядо Иван Хасъмски (Комитата) - деен участник в национално-освободителните борби на България като член на Манастирския революционен комитет. Под негово предводителство чети от комити не веднъж са опазвали от опожаряване Троянския манастир. Бил е комендант на близките села Колибето (Черни Осъм), Орешак и Патрешко, както и техен първи кмет след освобождението на България. С баща си Найден Иванов Хасъмски (Терзията) са били близки съратници на Васил Левски и многократно са го укривали в дома си - "Тайната къща" в село Черни Осъм (махала Миленча). Дядо ми изпраща Апостола до "синята скала" край село Калейца след последното му посещение на Троянския манастир по път към Къкрина. Иван Хасъмски като таен куриер е носил осем пъти писма до Христо Ботев в Букурещ и също е помагал за набавяне с оръжия от Румъния.

Реших да взема този псевдоним, за да ми носи енергията на успеха и борбеността, както и да прославя името и делата на дядо ми.

- Повод за гордост или по-скоро голяма отговорност е фактът, че сте правнук на близък съратник на Васил Левски?

- И двете. Но по-скоро е отговорност: да не опетня името му и да продължа делата му - да се боря за по-доброто бъдеще на България, доколкото ми позволяват възможностите, и да стимулирам борбеността у другите, за да се развиват и успяват - всеки в своята област.

Колкото до гордостта, какво е тя, без да има нещо стойностно зад човека - нещо, което да крепи колоните на платформата, на която се извисява. Нищо, гордостта е нищо без това. Но дори и тогава не трябва да има прекалена гордост, защото тя замъглява ума и рано или късно води до самозабрава и пренебрежение на хората, а това са първите стъпки към обратния път или по-лошото - към падането от височината на сцената.

За мен гордостта трябва да съществува само и единствено за да води човека с онази пламенна енергия, присъща на вдъхновителите, по пътя му към успеха.

- Преди малко повече от половин година излезе дебютната ви книга "Хранилка". Как стана така, че наследник на революционер написа роман за света на богатите, шоубизнеса и мафията?

- Въпрос на стечение на обстоятелствата. В привидно коренно противоположните ни дела с прадядо ми, смятам, че има нещо общо: и това е борбеността и намерението да бъдат наложени справедливостта и свободата. Защото да се бориш за свободата на родината си, която е поробена - делото на дядо ми, и да се бориш за свободата на човешкия дух в новото време, поробено от изкушенията на съвременния свят - моето дело, е едно и също. Тази мисия се пренася чрез гените. Така е станало и в нашия род. Убеден съм, защото го усещам с цялото си същество.

- Сюжетът на "Хранилка" засяга и темата за дрогата, пътя към наркотиците и страданията, които те причиняват. Откъде черпихте информация по тези въпроси?

- Средата, в която съм израснал, работил и съм се развивал, е място, където дрогата е заемала винаги централно място. Така че съм черпил от опита си и контактуването с хора, които са употребявали наркотици, или поне с такива, които са ми споделяли истории за себе си и своите близки. Започнах с "израснал", защото още в детството си бях свидетел на това как съучениците ми в родния град вземат различни видове дрога. Тогава не изглеждаше толкова страшно, но години по-късно наркотиците започнаха да ги унищожават един по един. Защото дрогата е коварна и дори да не те погуби сега, тя запазва силата си да го направи по-късно, тъй като употребявалите наркотици винаги помнят лесния източник на удоволствие и най-вече лесния начин за справяне с проблемите. И само чака подходящи условия да се появи отново в живота на потребителя - най-вече в тежък момент, какъвто има всеки нормален човек. Така стана и с моите съученици - те стигнаха отново до нея, когато животът им в по-зряла възраст ги сблъска с първите житейски трудности. И тогава един глас, спотайвал се във времето, им изкрещя - ДРОГА! И това беше втората, отложена фаза на началото на края им.

Точно поради тази причина знам, че няма безобидна дрога, за каквато спрягат кокаина и тревата. Дрогата сама по себе си е опасна, особено за психиката на определени типове хора, колкото и да е незначителна, защото крие в себе си смъртта или - в най-благоприятния случай - провала на бъдещето.

Затова реших да посветя романа си на "момчетата, на които дрогата отне живота" - моите приятели от детството, децата от квартала и класа, новите познати в големия град, които можеха да бъдат пълноценни граждани, бащи.

Тук е моментът да благодаря за консултацията на д-р Пламен Попов - бивш директор на Националния център по наркомании, който предварително прочете целия роман и потвърди, че сцените ми с дрогата са максимално достоверни.

- Вие сте сред идеолозите и активните популяризатори на кампанията "Модерно е да се чете". Към кого е насочена тази инициатива и как всъщност се стигна до името ѝ?

- Всичко тръгна от идеята да създадем кампания, която да популяризира книгите по достъпен, съобразен с новите тенденции, модерен начин. Защото всички вече съществуващи инициативи действат идентично, а ние искахме нещо различно. И името дойде от само себе си - "Модерно е да се чете". Хората, които не разбират идеята на кампанията, я критикуват, без да се замислят, че това е провокация.

От създаването си през 2019 година, инициативата беше подкрепена от много популярни личности, които бяха поканени да споделят любимите си четива в социалните мрежи. И така, изведнъж, сред луксозни пейзажи, вещи и дистанции, красиви дрехи и тела, които показват известните, се появиха и книги. Те заговориха за предпочитана литература и много хора постепенно започнаха да им подражават. Винаги казвам: и само един млад човек да е започнал да чете или пък друг да се е сетил, че на рафта вкъщи го очаква новата му книга, която е забравил, разсеян от всички нови начини за забавление, усилието си е заслужавало.

- Трудно ли ви беше да привлечете за тази кауза звезди от ранга на Орлин Горанов, Михаела Филева, Любо Киров, Деси Бакърджиева и т.н.?

- Не, защото, по един или друг начин, аз работя с тези хора и беше нужно само да проведа няколко телефонни разговора. Първите, на които се обадих, знаех, че четат редовно, но нито един от тях не беше споделял досега информация, свързана с книги. Отговорът на всички беше еднакъв: "Защо не? Това е чудесна идея." И така много скоро стана по-модерно да се чете, откогато и да било друг път.

- Живеем във времена, когато се обръща голямо внимание на това как изглеждат хората, с какви дрехи са облечени, колко са им скъпи телефоните и бързи автомобилите... Може ли подобно светоусещане да погуби смисъла от хубави текстове и книги? Има ли съвременното общество нужда от добри четива и думи?

- Модерният свят е станал прекалено комерсиален, материалното се издига в култ, привързаностите към всичко се толерират... И това е така, тъй като човекът днес е необезпокояван да се вслушва в първичните си инстинкти. И второ, защото никой няма сметка да спира този естествен процес и да обяснява колко е пагубно поведението ни.

Кой бизнесмен или политик, подвластен на същата тази слабост - привързаността към материалното, ще спре процеса? Никой! Добре, ще кажа - малцина, за да не звуча като песимист. Но все пак ще го нарека омагьосан кръг. И колкото и крайно да звучи, си мисля, че ако не предприемем драстични промени, а е вече късно за други, по-леки мерки, то не ни чака нищо добро.

В тази връзка, това, което аз предприех, е да покажа недостатъците на света на богатите и известните, който всички така силно желаят, по един достъпен, разбираем, атрактивен и подробен начин. Защото зад лъскавата опаковка на "Хранилка" се крие нещо, което би накарало мнозина да се замислят. И това е моята цел.

Да, при всички положения и светоусещания съвременното общество има нужда от качествена литература. Но кой е този, който може да накара заслепените от отблясъците на лукса или екраните на мобилните устройства младежи да сведат поглед към класиките? Струва ми се трудно. И това е така, защото светът оглушително им крещи - "Не в книгите ще намерите щастието, а в богатството, в изобилието, в лукса." О, каква заблуда! Тук държа да отворя една скоба за хората, които ще кажат - "Е, каква да ни е целта в живота? Да се стремим към нищета и мизерия ли?" Не, разбира се. В прогреса на обществото няма нищо лошо, аз съм "за", но всичко трябва да е с мярка, да търсим златната среда. И още една скоба ще отворя. Тя е за изключенията от по-горния пример, за онези млади хора, които са възпитани добре и осъзнават недостатъците на новото време. За тях си заслужава да се върви напред. Проблемът е, че са малко.

Да се върна на въпроса за качествената литература, от която обществото и най-вече младите имат потребност. Затова е нужна "междинна литература", както я наричам аз, като "Хранилка" и много други, които за някои читатели ще послужат за мост, за първа крачка към книгите, към безсмъртните произведения на изкуството в литературата като вечните класики. За някои това може да звучи нелогично и дори тотално грешно. Но, знаете ли, моята история е такава, аз започнах да чета активно в по-късна възраст, привлечен от книги с атрактивно заглавие и сюжет. Така открих красотата на четенето, усетих как добре боравя с думите още след първата книга, прочетена с жажда, как успявам да визуализирам сцените и така да развивам въображението си. И това беше само началото. След това се заклех, че някой ден ще напиша книга. И години по-късно нещата се получиха. Днес "Хранилка", моето обещание към себе си и света, е факт.

Снимка Владо Василев

Любо Киров е сред звездите, подкрепящи кампанията "Модерно е да се чете", чийто създател е Иван Комита

Снимка личен архив

Зад лъскавата опаковка на дебютния роман на младия автор читателите ще открият стойностни философски съждения, психология и мъдрост

Снимка личен архив

Ламинирана банкнота от 1 долар е уникален разделител, изработен специално за книгата

- За кого смятате, че ще е интересна тази литературна творба? Как си представяте нейните читатели?

- Романът е на пазара от над половин година и вече имам точен профил на средностатистическия му читател. Смея да твърдя, че много точно пасва на моите очаквания. "Хранилка" е богато на съдържание художествено произведение, в което всеки може да намери по нещо за себе си - екстремни сцени с кортежи и спортни автомобили, предателства, схеми за пране на пари, търговия с наркотици и елитна проституция, много лукс, нумерология, йога и т.н.

Романът се харесва от младите, жадни за красив живот, както и от онези, по-зрелите, които, ако се абстрахират от лъскавите корица и сюжет, биха намерили сред редовете му стойностни философски съждения, психология и достатъчна мъдрост.

- Това произведение се представя като документална картина за средите на богатите и известните, света на модата и престъпността. Доколко, все пак, е автентично пресъздаденото в дебютния ви роман?

- Написаното в "Хранилка" е повече от автентично, дори и да не разказва ничия лична история или да разкрива тайни факти и случки. Романът е фикция, но психологията на героите, събитията и като цяло сюжетът се доближават изцяло до реалната картина, защото благодарение на работата ми като моден букер, а след това и като журналист и пиар, съм имал възможността да попивам от този свят. Да прочетеш "Хранилка" е по-истинско изживяване и от това да бъдеш част от реалната среда, защото дори и да попаднеш в нея, никой няма да ти разкрие тънкостите, дълбоката психология, която се улавя най-вече с времето и задължително с чист, проницателен ум, незамъглен от дрога или алкохол - както е бил моят случай.

- Казват, че във всеки герой от творбите си авторът оставя част от себе си. В кой от създадените от вас образи има най-много Иван Комита?

- Така е, това е напълно вярно. Дори да има писател, който го отрича, той със сигурност го е направил неосъзнато. Неизбежно е да оставяме частица от себе си в героите, които създаваме. Те са като наши деца, на които и да не искаме - предаваме гените си - добрите и лошите си страни. В моя роман смятам, че съм дал най-много от себе си на главния герой, но и на останалите също. Дал съм и от предимствата си, но и доста от недостатъците си. Бих казал, че това даване много прилича на отношението ни към себе си и околните - ако на писателя не му стиска да критикува себе си или да си признае слабите страни, то той не би могъл да създаде и отрицателни черти в главния си герой, а би ги дал само на останалите. Това важи с особена сила в романи като моя, където авторът разказва от първо лице - "аз", и читателят изживява всичко много реалистично.

- Какво ви провокира да предприемете кампания и в подкрепа на българските читалища и децата, които ги посещават?

- След живото излъчване с Мира Добрева в инстаграм профила на "Модерно е да се чете", с Ива Атанасова, с която движим инициативата, се свързаха от едно читалище с молба за подкрепа. И така дойде идеята да реализираме мащабна дейност - направихме пиар кампания, поканихме още читалища, както и хора, които да даряват книги. Всеки, който иска да помогне, може да дари книги и занимателни игри, като ги изпрати за собствена сметка на избраното от него читалище. Дарителите имат възможност да избират от списък с читалища, които ще се актуализират регулярно в профилите на "Модерно е да се чете" в социалните мрежи, а всеки месец ще бъде обявявана информация за ново читалище, адрес и метод на доставка. Списъците ще бъдат под формата на отделен албум във фейсбук и в папка Highlight story в инстаграм.

- Наричат ви "един от най-обещаващите млади български автори". Как реагирате на подобни определения?

- Радост. Усмивка. Приведен поглед. Мимолетна гордост, следвана от бързо отрезвяване. Накрая - поглед напред и нагоре към човека, който го е изрекъл. Благодарност.

Това е реакцията ми като цяло за комплиментите. И тя не е режисирана, просто съм такъв - срамежлив, когато ме хвалят, защото знам, че успехът е преходен, както всичко друго, затова не се възгордявам.

А и нека не забравяме, че по един начин реагира егото, когато те хвалят, заради това, че си външно много красив - нещо, с което аз нямам опит, и слава Богу. И друго е, когато те хвалят, че си успял в нещо, което ти е коствало стотици часове упорит труд, огромна дисциплина и много лишения. Във втория случай е нормално реакцията ти да е по-естествена, по-улегнала.

Специално този комплимент харесвам най-много, защото в него има условие - ако продължаваш, ако обещаеш упорито да се развиваш, то със сигурност ще станеш истински добър, но ако не се стараеш, ще се провалиш. Комплименти като "Ти си най-добрият" ме плашат, а и смятам, че са рядко изказвани на точното място в днешния свят, пълен с толкова много кадърни хора.

- Работата ви като главен букер на "Ексграунд" - една от най-големите модни агенции у нас от близкото минало, помогна ли ви да погледнете от различен ъгъл на този бранш? Успяхте ли да се преборите лично за себе си със стереотипа за моделките като красиви, но не много умни жени?

- Успях да променя предубежденията си за красивите жени, защото опознах много интелигентни сред тях. Да, по принцип е вярно, че, където е красотата, там е и занемареното интелектуално развитие, просто защото първосигнално човек предпочита да борави с даденостите си. А красотата е тази, с която разполагат привлекателните жени. Но това не винаги е така, не всички външно красиви хора са посредствени, това мога да кажа със сигурност. Работата ми като главен букер ме научи на много за много кратко време. За няколко години взех от живота това, което хората взимат за 20 години. Например - опознах в детайли света на модата, известните и богатите, натрупах опит и създадох контактите си, които в следващите години ми бяха изключително полезни за работата ми като журналист и пиар.

- Кое е най-важното, което запомнихте от академията по творческо писане "Заешка дупка"? Може ли да се разчита само на таланта и на оригиналния сюжет или е необходимо и още нещо?

- Бих казал, че оригиналният сюжет върви заедно с таланта. А талантът е толкова малък процент от общия успех, че дори може да се пренебрегне. И такъв е моят случай - в детството си не обичах да чета, та камо ли да пиша, часовете по български език и литература бяха най-омразните, но с течение на времето заобичах книгите и прочетох доста за кратко време. По-късно прописах, много писах, открих малката частичка талант и с неистови усилия я развих. Школата по творческо писане "Заешка дупка" ми помогна значително. Беше ключова за моя успех. Няколко неща изплуват първо в ума ми, когато се опитам да си спомня кое е най-важното, което съм научил - не спирай да четеш, за да се развиваш, както и да пишеш; не опитвай да лъжеш читателя, той не е глупав; карай читателя да мисли; всеки писател има тъмни периоди. Всичко друго е теория, усет, въображение и дисциплина.