Пред взвода за разстрел

Кърджали остана без тържествена заря - проверка за 2 юни, която по традиция трябваше да се състои пред Паметника на освободителите в градската градина.
Това стана по нареждане на областния управител Иванка Таушанова. В съобщение от администрацията беше посочено, че зарята се отлага за 20 октомври - навечерието на Деня на Кърджали, когато се отбелязва освобождението на града от османско робство. Тази година ще се чества 100-годишнината от завръщането на Кърджали в българска територия. Октомврийската заря е заложена в националния календар на проявите за 100 години от Балканската война, съобщиха от администрацията.
Това провокира 50-ина младежи да съберат пари за първата частна заря по подобен повод. Инициатори бяха собственици на кафене и местни лидери на ДСБ, както и гурбетчии, завърнали се в отпуск от Европа. "Идеята ни не е партийна, скандално е да не бъде почетена паметта на загиналите за освобождението на България. Събрахме пари, купихме 193 фишека и ще зарадваме Кърджали", посочиха младежите.
Това съобщиха новинарските агенции.
Чак дъхът ми спря. Не вярвах, стана ми обидно, не разбирах защо и как се губи народната свяст. Поне на 2 юни никой не беше посягал, камо ли някоя си Иванка. Добре бе, джанъм, 20 октомври - 20 октомври, кой ви пречи, похвално даже, ама защо подменяте едното с другото? Как си позволявате да администрирате едничката народна памет "и по нареждане" да управлявате народните чувства? Та нима онези момчета, дето гинаха за България по камънаците на цяла Европа, не гинаха и за Кърджали?
Иванка някоя изправи всички свидни чеда на България отново пред взвода за разстрел. Доживяхме и това, господин министър-председател!
Не знам защо, но винаги са ме впечатлявали неща от живота, които се подреждат по странен начин, сякаш нарочно Съдбата си реди своите белязани карти.
Така и в живота български се допират по невероятен начин Първи юни и Втори юни. Денят на детето, Денят на живота се дели от Денят на Смъртта и саможертвата в една безбожно къса секунда. Какво си мислихте в тази секунда, господин министър-председател, и какво си мислите въобще, докато тичате из страната с новото си баварско возило, а в канавката до него с волска кола крета измамената наша национална гордост?
Питам се кому ще домилеят наивните браилски хъшове или пък дали някой ще пожали баташките дечица, кръстени в черквата направо с ножа.
Напоследък се вижда едно срамно явление: на площада в който и да е град или паланка на Втори юни едва ли ще спрат и осем човека за три минути. И аз ги разбирам, усещам и се мъча да простя тихото и смътно недоволство, срамът, че нямат яростта да спрат и да покажат, че може, че трябва, че има смисъл да се почитат загиналите. Неясно е откъде идва този срам, това свиване пред богатите и нехайните, които са натъпкали своите портфейли също като барутници и бързат за някъде.
Което е никъде...
Днес вече отменят Втори юни с декрети.
Срам, госпожо Иванке, срам за вас и за вашия Цветанов ли, Борисов ли и за целия ГЕРБ, който се лепна като гербова марка върху народната свяст и се мъчи да я отправи към миналото. Само дето писма към миналото няма, писмата са все към бъдещето, а вашето, госпожо Иванке, е написано неграмотно, безвкусно и едва ли някой ще го чете. Защото блажени са тия, които знаят истината за своя род и история, която вие се опитвате да скриете.
Нашите блажени засега остават само децата ни. Когато празнуват своя Първи юни, те още не знаят, че наближава страшната и безумно къса секунда, когато ще станат възрастни, и тогава съвестта ще бъде нещо, което само ще им тежи... Което очевидно вече се е случило с онази там Иванка, която очевидно никога не е била и няма да стане Ботева щерка. По-скоро щерка на онзи Кириак Стефчов, който запотен изрече следното заклинание: "Тука се говори против Султана. Аз напущам!"
Питам се, пък питам и господин министър-председателя, не е ли време и госпожа Иванка да напусне?! Щото иначе ще се наложи всички заедно да напуснете като бай Стефчов, завалията.
Такива работи...